О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
гр. София, 26.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 655 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. И. И. срещу решение от 21.12.2009 г. по в.гр.дело № 48/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.06.2008 г. по гр.дело № 1419/2007 г. на Бургаския районен съд. С последното са отхвърлени исковете на Е. И. И. и К. И. И. против О. служба”З” гр. С., и О. С. за приемане за установено по отношение на ответниците правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Д. Ж. А. б.ж. на с. Ч., върху недвижимите имоти – нива, находяща се в с. Ч., м.”П” с площ от 4 дка и земеделска земя – лозе, находящо се в землището на с. Ч., м.”Г” с площ от 1.5 дка.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос в производството по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ с кои други писмени доказателства, освен посочените в чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ се доказва правото на собственост към минал момент – към момента на обобществяването на земеделските земи и сред тях включват ли се писмени документи, съдържащи индиция за притежанието на правото на собственост върху земеделските имоти, решен противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на Бургаския районен съд и на Бургаския окръжен съд по предявени искове с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Според жалбоподателката процесуалноправния въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като исковете с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ при действието на ГПК/отм./ не подлежат на касационно обжалване и по конкретния въпрос липсва практика на ВКС, което и обуславя противоречивото прилагане на нормата на чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Ответниците по жалбата – О. с. „З” гр. С. и О. С. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът констатира следното:
За да отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ съдът е приел, че процесните имоти нива в м.”П” с площ от 4 дка и земеделска земя – лозе в м.”Г” с площ от 1.5 дка в землището на с. Ч. не са заявявани за възстановяване от наследниците на Д. Ж. А. , б.ж. на с. Ч., починал на 27.01.90 г. Прието е, че жалбоподателката-ищца е наследник на Н. Д. А. , починала на 16.04.2007 г. – дъщеря на наследодателя Д, починал на 27.01.90 г.
Според съда съобразно приложеното копие от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на името на наследодателя на жалбоподателката са записани процесните имоти, без да са посочени граници и съседи и не е установено към кой момент е извършено това. Прието е, че с оглед приложения протокол от 14.12.1962 г. на О. комисия за ТПС с. Ч. за причисляване на земи към ДПФ наследодателят Д е внесъл в ДПФ общо 19.5 дка. и не са налице данни за индивидуализация на имотите по граници, площ и местности. Възоснова на заключението на в.л. по назначена СТЕ съдът е приел, че не е установена идентичността между внесената от Д. А. земя и претендираните от жалбоподателката имоти. С оглед на останалите доказателства, представени по делото съдът е приел, че също не се установява индивидуализация на имотите. Прието е, че представеното копие от емлячния регистър не е достатъчно доказателство, което да легитимира наследодателя на ищците като собственик на претендираните имоти към момента на образуване на ТКЗС. Според съда по делото не е установено към кой момент са отнети земите и че те са отнети от наследодателя на ищците, който е бил собственик на същите към този момент. Прието е, че не са доказани твърденията на ищците, че наследодателят им е придобил собствеността върху процесните имоти от родителите на съпругата си с продължително и непрекъснато давностно владение и присъединено владение на своите праводатели. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ.
С решение от 21.07.2008 г. по гр.дело № 1901/2006 г. по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ Бургаският районен съд е приел, че Протокола № 6/05.11.1952 г. на ТПС комисия на с. Ч. за замяна на земи на частни стопани, включени в блок на ДЗС и земи на ДПФ, в който е отразено името на лицето, от което е отнет земеделския имот и е посочен последния е годно писмено доказателство по смисъла на чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ и с него валидно се доказва правото на собственост на наследодателя на ищеца върху спорния имот към отминалия момент. С решение от 11.01.2008 г. по гр.дело № 1668/2007 г. на БРС също по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ е изразено становище, че протокол № 16/03.09.1955 г. на О. комисия по ТПС гр. С. за отчуждени и причислени земи към ДПФ, притежавани от наследодателя земи е годно писмено доказателство по смисъла на чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ, с което се доказва правото на собственост върху земеделски имот в полза на лицето, от което е бил обобществен. Същото становище е изразено и с решение № 1108/11.07.2008 г. по гр.дело № 1484/2007 г. на Бургаския районен съд по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ.
С решение № 1109/11.07.2008 г. по гр.дело № 2955/2007 г. на Бургаския районен съд е прието, че годно писмено доказателство, установяващо право на собственост към минал момент – към обобществяването на земеделския имот е и декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти на името на наследодателя на ищците, в които се съдържат данни за съответния имот. Същото становище е изразено и в решение № 1959/15.01.2008 г. по гр.дело № 1664/2007 г. на БРС, решение № 189/22.10.2008 г. по в.гр.дело № 447/2008 г. на Бургаския окръжен съд, всички по предявени искове с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Съдът приема, че поставеният процесуалноправен въпрос от жалбоподателката в производството по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ с кои други писмени доказателства, освен посочените в чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ се доказва правото на собственост към минал момент – към момента на обобществяването на земеделските земи и сред тях включват ли се писмени документи, съдържащи индиция за притежанието на правото на собственост върху земеделските имоти е решен от въззивния съд в противоречие с цитираните решения на Бургаския районен и Бургаския окръжен съд. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК на обжалваното въззивно решение по посоченият правен въпрос.
По същият правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ е достатъчно ясна, пълна и не се нуждае от тълкуване.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № III – 180 от 21.12.2009 г. по в.гр.дело № 48/2009 г. на Бургаския окръжен съд по подадената касационна жалба от ищцата К. И. И., чрез адв. В. Г.
Делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: