О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр.София, 13.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2344 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.01.2014г. по гр.д.№914/2013г., с което ОС Враца, е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – „П. „.”- В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл поправен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът И. П. И., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил изцяло предявените от работника И. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и е отменилс уволнението, извършено със заповед на училището жалбоподател № 140/05.02.13 г. поради съкращение в щата.
Прието е, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата И. П. е изпълнявала при ответното училище длъжността „касиер“ в счетоводство. Установено е, че същото е прекратено със заповед на работодателя №140/05.02.13г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращение в щата, считано от 05.02.13 г.
Съдът е приел, че ищцата-ответник по жалба, не се ползува със защитата по чл. 333, ал.3 КТ, тъй като е избрана на касиер на синдикалната организация, тоест не е в синдикалното ръководство.
Установено е по делото, че работодателят със заповед № 886/11.09.2012 г. на Директора на гимназията е утвърдил промяна в щатното разписание, в сила от 17.09.2012 г., като преди промяната в училището е имало звено помощно обслужващ персонал с пет броя служители – ЗАС, началник склад, домакин, касиер счетоводство /заеманата от ищцата длъжност/ и секретар, а по новото щатно разписание длъжностите в помощно обслужващия персонал са три – ЗАС, домакин склад и секретар. Съдът е изложил съображения за това, че от представената длъжностна характеристика за длъжността на ищцата се установява, че основните й задължения включват следните действия: приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа, извършва касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи от упълномощени лица, води касовата книга по форма и ред установени с нормативни актове, проверява фактическата наличност на паричните суми и ценни книжа с касовия остатък, представя касова отчетност според конкретните условия и обема на касовите операции, изготвя ведомостите за заплати на учителите и служителите, предава съответно оформени документи, парични средства и ценни книжа в банката, изготвя удостоверения и служебни бележки, дава справка във връзка с трудовото възнаграждение на персонала в учебното заведение.
При тези данни съдът е счел, че длъжността „касиер“ заемана от ищцата не е строго специфична и тя включва трудови задължения, които са разпределени между оставащите на работа служители от звено помощно и следва да се приеме, че заеманите длъжности в това звено са сходни. Ето защо, за работодателя е съществувало задължение преди уволнението на ищцата да изготви критерии и да реализира подбор по правилото на чл. 329 КТ, за да останат на работа тези работници, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Прието е, че уволнението е извършено от лице което има право да извърши това, но без работодателят да извърши подбор по чл. 329 от КТ. Като не е извършил изобщо подбор, работодателят е допуснал грубо нарушение на закона, поради което съдът е приел, че уволнението е незаконно и го е отменил.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора: дали работодателят следва задължително да извърши подбор когато длъжността е единствена, но част от функциите на уволненото лице остават и следва да бъдат извършвани от друг служител. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос за това кога е задължителен подборът по чл.329 КТ – само при еднакви длъжности или и при сходни такива, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.01.2014г. по гр.д.№914/2013г. на ОС Враца.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след като жалбоподателят „П. .”- В. внесе 150 лева държавна такса и представи доказателства в съда в седмичен срок от получаване на съобщение за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: