3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 21.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1183 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Д. К.” /DARDEN C./, със седалище Л. Е. Д., О.,Флорида САЩ против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 443 от 19.08.2010 год., по гр.д.№ 3107/2009 год., с което, на осн. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, е обезсилено решението на Софийски градски съд от 27.04.2009 год., по т.д.№ 2194/2008 год., като е прието, че предявеният от касатора, като ищец, установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП срещу И. Х. Б., В. В. Л. и А. В. Л., всички от [населено място] е недопустим, поради отсъствие на правен интерес от търсената с него защита.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на процесуалното право, свързани с наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП, в хипотезата на претендирано признаване на авторско право върху изображение- лого, регистрирано в ПВ от ответника, като търговска марка, когато тази регистрация впоследствие е обусловила отказ да бъде регистрирано същото на името на ищеца, противоречи както на трайно установената съдебна практика, която освен това е и оскъдна, така и на задължителната съдебна практика.
Като израз на визираното противоречие в практиката на съдилищата е посочено влязлото в сила в сила решение на ВКС № 1001 от 07.11.2008 год., по т.д.№ 561/2007 год. на ІІ т.о., а със задължителната съдебна практика – решение на ІІ-ро т.о. на ВКС № 63/24.03.2010 год., по т.д.№ 648/2009 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е депозирала отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск, основан на чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП за признаване, че авторското му право върху художественото произведение и оригиналния дизайн на логото на „О. Г.” /O. GARDEN/, регистрирано и като търговска марка, датира преди 26.01.2006 год.- датата на подадената от ответниците заявка за регистрация на комбинирана търговска марка № 63818/07.03.2008 год. в ПВ на България, тъй като разпоредбата на чл.26, ал.3, т.5 ЗМГО, на която същият се позовава, визира единствено по- ранно право на трето лице, ползващо се от закрилата по друг закон, а не правото на заинтересовано от заличаване на съответната регистрация на ответниците спорещо с тях лице.
Според съжденията на въззивния съд, допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, е наличието на създадена правна възможност за защита по реда на дял ІІІ ЗАПСП, която при и отсъствие на изрично оспорване авторските права на ищеца от страна на ответниците, изключва и допустимостта на предявения установителен иск за установяване времето на възникване на същите .
Следователно решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, като обусловил крайния правен резултат по делото, попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Основателно е и позоваването на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че с влязлото в сила решение на ВКС,ТК № 1001 от 07.11.2008 год., по т.д.№ 561/ 2007 год. съставът на второ търговско отделение е застъпил противно на възприетото от въззивния съд разрешение по поставения от касатора въпрос на процесуалното право, като е приел, че в хипотезата на чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП правният интерес за ищеца е обусловен от обстоятелството, че авторското право е абсолютно необходима предпоставка, за заличаване на регистрирана търговска марка, в която съответното произведение е използвано и възможността авторското право да бъде защитено с осъдителен иск не изключва допустимостта на установителната искова претенция за неговата защита, обосновава правен извод, че твърдяното противоречие в практиката на съдилищата съществува.
Що се касае до останалите правни въпроси, то те макар и важни, като неотносими за крайния изход на делото, не попадат в приложното поле на касационното обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Предвид въведения с иска, основан на чл. 26, ал.3, т.5, б.”б” ЗМГО, предмет на спора, неотносимо към формулирания от касатора въпрос на процесуалното право се явява и постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение на второ търговско отделение на ВКС № 63/ 24.03.2010 год., по т.д.№ 648/2009 год., с което твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – отсъства
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 443 от 19.08.2010 год., по възз.т.д.№ 3107/ 2009 год..
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 40.00 лв./ четиридесет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната-жалбоподател, че при неизпълнение на дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на указания срок делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочване или евентуално прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: