Р Е Ш Е Н И Е
№ 807
гр. София, 23.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Д. Никова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1756 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 426 от 20.10.2006 г. по гр. д. № 902/05 г. Районен съд гр. Г. е осъдил З. Е. Ю. да заплати на А. Р. Ц. 2 500 лв. неимуществени вреди заедно със законната лихва считано от 29.11.2005 г., както и 372.25 лв. мораторна лихва, като е отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер. Осъдил е З. “Х” А. /в несъстоятелност/ гр. С. да заплати на З. Ю. 2 500 лв. неимуществени вреди заедно със законната лихва считано от 29.11.2005 г., както и 372.25 лв. мораторна лихва, като е отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер.
След разделяне на производството и образуване на обратния иск срещу З. “Х” А. /в несъстоятелност/ в отделно производство, с решение № 304 от 13.09.2007 г. по гр. д. № 200/07 г. Окръжен съд гр. Б. е отменил частично първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 2 500 до 6 500 лв. Постановил е ново решение в отменената част, като е осъдил З. Ю. да заплати на А. Ц. още 4 000 лв. неимуществени вреди заедно със законната лихва считано от 14.09.2004 г. Оставил е в сила решението в останалата му отхвърлена част до предявения размер от 8 000 лв.
Срещу решението на въззивния съд в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 6 000 до 8 000 лв., е подадена жалба от А. Ц.
Решението е обжалвано и от З. Ю. в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди над 2 500 лв.
Трето лице З. „Х” А. /в несъстоятелност/ не взема становище.
Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното:
За да уважи частично жалбата на ищцата въззивният съд е приел, че механизмът на произшествието е установена и вината на ответника била доказана. Нямало съпричиняване от пострадалата, тъй като пешеходката не е можела да знае че автомобилът ще тръгне на заден ход. Обезщетението от 2 000 лв. било занижено, тъй като се касае за загуба на родител с който ищцата имала близки отношения. Затова съдът присъдил на ищцата още 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
В касационната жалба на ищцата се твърди, че размерът на обезщетението не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В жалбата на ответника се твърди че били нарушени съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционното решение не било съобщено лично на касатора, а на негов близък. Той бил в И. и съобщението за решението трябвало да бъде връчено на пълномощника му. За производството пред въззивния съд не му било връчено копие от жалбата, не бил призован неговият пълномощник. Незаконосъобразно съдът отделил обратния му иск в отделно производство. Твърди, че съдът не е отчел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и че обезщетението е несправедливо. Съдът, освен това, присъдил мораторна лихва без да има такова искане.
Доводите в жалбата на ответника за нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Пред първоинстанционния съд е имало данни че ответникът е в И. , но преди съдът да предприеме призоваване по реда на чл. 50 ГПК /отм./, той упълномощил адвокат да го представлява в съда. Пълномощникът му обаче не е посочен като съдебен адресат. Пред Районния съд е бил приет за съвместно разглеждане обратен иск на З. Ю. срещу застрахователя, като в исковата молба Ю. е посочил постоянно местожителство в с. С.. Първоинстанционното решение е съобщено в с. С. на майката на ответника, тя е получила и копие от въззивната жалба на А. Ц. , а въззивното решение е връчено на бащата на ответника. С оглед на тези установени факти, няма основание да се приеме, че ответникът е бил лишен от право да участвува във въззивното производството. Призоваването му е извършено съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 2 ГПК /отм./, като съдът няма задължение да връчва призовка и на пълномощника тогава, когато близките на призованото лице, живущи на същия адрес, дадат съгласие да получат призовката със задължение да му я предадат. Неоснователен е доводът в жалбата на ответника и по отношение на разделянето на главния иск с обратния иск в отделни производства. Така, както съгласно чл. 175 ал. 2 ГПК /отм./, страната която има обратен иск срещу третото лице може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело, така и съдът може, без обаче да е длъжен, да разгледа няколкото висящи между същите страни дела в едно производство. Съдът има право на преценка и от съображения за процесуална целесъобразност може да раздели делата.
Видно е от данните по делото, че на 14.09.2004 г., при управление на автомобил, З. Ю. предприел придвижване на заден ход. Пътят бил стеснен и той нямал видимост поради намиращи се на тротоара дърва. При маневрата ударил пешеходката С. К. Вследствие на удара тя паднала и получила тежки наранявания на главата, като няколко часа по-късно починала в болницата. С определение от 24.03.2005 г. по НОХД № 141/05 г. Окръжен съд гр. Б. одобрил споразумение, с което З. Ю. се признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “в” вр. с чл. 342 ал. 1 НК и чл. 40 ал. 2 ЗДП. Според автотехническа експертиза, причина за произшествието е ограничена видимост за водача на МПС и на пешеходката. Мястото на удара било на пътно платно без пешеходна пътека или маркировка, на около 1.5 м. от тротоара. Скоростта на движение била около 14 км./ч., а опасната зона за спиране била около 5.80 – 6 м. Пешеходката попадала в опасната зона за спиране и ударът бил непредотвратим. При тези установени факти са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за уважаване на иска. По делото няма доказателства които да сочат на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, затова жалбата на касатора ответник в тази част е неоснователна.
Страните спорят за размера на неимуществените вреди претърпени от ищцата. ВКС счита, че определеното обезщетение от общо 6 000 лв. противоречи на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не обезщетява ищцата за претърпените вреди. Тъй като е допуснато само неправилно прилагане на материалния закон, на основание чл. 218ж ГПК /отм./ спорът следва да се реши по същество от ВКС. При определяне размера на обезщетението ВКС взема предвид добрите отношения в семейството, възрастта на пострадалата, внезапността на смъртта, както и претърпените от ищцата болки и страдания. Счита, че на ищцата следва да се присъдят още 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, тъй като обезщетение в по-нисък размер няма да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер и няма да бъде в съответствие с обществения критерий за справедливост, каквото е изискването на закона. Обезщетението се дължи заедно със законната лихва от увреждането. При деликт, съгласно чл. 84 ал. 3 ЗЗД, лихвата се дължи от момента на увреждане. Затова твърденията в жалбата на касатора ответник за порочност на атакуваното решение с оглед присъдената лихва са също неоснователни. В исковата молба се съдържа искане за присъждане на законна лихва от увреждането и като е присъдил лихва, съдът не е нарушил закона.
С оглед на изложеното, жалбата на касатора ищец е основателна и следва да бъде уважена, а жалбата на касатора ответник е неоснователна. Ищцата претендира за разноски, но тъй като не е представила доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 304 от 13.09.2007 г. по гр. д. № 200/07 г. на Окръжен съд гр. Б. в частта, в която е оставено в сила решение № 426 от 20.10.2006 г. по гр. д. № 902/05 г. на Районен съд гр. Г.с което искът е отхвърлен до предявения размер от 8 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. Е. Ю. да заплати на А. Р. Ц. още 1 500 лв. неимуществени вреди заедно със законната лихва считано от 14.09.2004 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: