1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
С., 6.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1597 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Ж. от АК-В. и от Х. Д. А. от [населено място] и Б. А. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Т. от АК-В., против въззивно решение № 997 от 21.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2209 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение № 3109 от 23.08.2010 г., с което е допълнено решение № 1243 от 12.04.2010 г. по гр.д. № 5091/2008 г. на Варненския районен съд, ХХХІ с-в, като е отхвърлен предявеният от Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К., всичките от [населено място], срещу Х. Д. А., Б. А. А. и [фирма], иск за изкупуване на 42 кв.м. идеални части от магазин „Ч.”, целият с площ от 225 кв.м., изграден върху УПИ ІІІ-141, по плана на к.к. „Св. К. и Е.”, [населено място], целият с площ от 775 кв.м. при цена от 42 000 евро и е постановено друго, с което е допуснато Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К. да изкупят на основание чл. 33, ал. 2 ЗС продадените от Х. Д. А. и Б. А. А. на [фирма] по нот. акт № 109, т. І, рег. № 2118, д. № 98/2008 г. 42 кв.м. от 1/5 идеална част от сграда-търговски обект, представляваща едноетажна сграда-магазин „Ч.”, целият с площ от 225 кв.м., изграден върху УПИ ІІІ-141, по плана на к.к. „Св. К. и Е.”, [населено място], целият с площ от 821 кв.м., за сумата от 42 000 евро, платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
В. решение в останалата му част, с която е отменено решение № 1243/12.04.2010 г. по гр.д. № 5091/2008 г. на В., ХХХІ състав, в частта, с която е прогласен по иска, предявен от Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К. срещу Х. Д. А., Б. А. А. и [фирма], за нищожен договора за замяна, обективиран в нот. акт № 104, т. І, рег. № 1966, д. № 93 от 29.02.2008 г., с който Х. Д. А. и Б. А. А. са прехвърлили на [фирма], собствеността на 3 кв.м. ид. части от собствените си 45 кв.м. идеални части от магазин „Ч.”, срещу картина „Европа” с автор В. П., на стойност 5 000 лв. и в частта, с която е допуснато Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К., в качеството им на съсобственици към 29.02.2008 г. на описания имот да закупят 3 кв.м. от собствените на Х. и Б. А. 45 кв.м. идеални части от процесния магазин, като ищците заплатят на собствениците сумата от 5 000 лв. в едномесечен срок от влизане на решението в сила и тези искове по отношение на 3 кв.м. от процесния магазин, с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17 ЗЗД и с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, са отхвърлени, като необжалвано е влязло в законна сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че с въззивното решение в обжалваната му част, съдът се е произнесъл по материално и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Формулираните правни въпроси от касатора [фирма] са изложени в три групи, както следва : І – дължи ли произнасяне решаващият съд по искане, което не е заявено с исковата молба, респ. в уточняващите молби, както и по обстоятелство, за което не е направено възражение в хода на делото; може ли съдът да уважи претенция, която в мотивите си е определил като недоказана; следва ли на основание ТР № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС съдът да се произнесе по непредявен иск като приложи служебното начало, както и да се посочи какви са пределите на т. 3 от същото ТР № 1/2010 г.; може ли в условията на ограничен въззив съдът да се произнесе извън формулираните във въззивната жалба оплаквания, както и при недоказана относителна симулация следва ли съдът да се произнася за съществуването на абсолютна такава. По тези въпроси сочи противоречива съдебна практика – 4 решения на отделни състави на ВКС, постановени в производства по чл. 218а, ал. 1 ГПК/отм./ и ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Втората група въпроси са свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК и са представени като противоречива практика осем решения на отделни състави на ВКС/ВС, постановени в производства по чл. 218а, ал. 1 и чл. 196 ГПК/отм./, а третата са отнася до приложението на чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17 ЗЗД и са представени като противоречива практика десет решения на отделни състави на ВКС в производства по чл. 218а, ал. 1 ГПК.
Формулираните правни въпроси за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК от касаторите А. са относно пределите на приложимост на служебното начало при липса на наведени от ищеца твърдения в исковата молба и предявен иск за нищожност на сделката, както и за липсата на процесуална преклузия по чл. 266, ал. 1 ГПК относно доводите за нищожност на сделката и конкретно допустимо ли е в резултат на приложеното от съда служебно начало по отношение установяване нищожността на предходната сделка, поради нейното преюдициално значение за основателността на предявения иск за изкупуване по последващата сделка и по постановени и влезли в сила отхвърлителни решения по искове за установяване нищожността на предходната сделка на други твърдяни основания, ищците да се ползват от правните последици на установената от съда в мотивите на решението нищожност на първата сделка, поради абсолютна симулативност, без предявен иск за установяването й. Поставени са правните въпроси и за тежестта на доказване на установената от въззивния съд при приложение на служебното начало абсолютна симулация на сделката за замяна, както и за разграничението между нищожност на сделката при абсолютната симулация и при заобикаляне на закона, по които въпроси са приложени пет решения на състави на ВКС, три от които постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците по касационните жалби Е. И. С., М. Д. К. и Н. Ж. К., всичките от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-В. в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК ги оспорват като неоснователни и изразяват становище, че липсват основанията за допускането им до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 5000 лв. и са подадени в срока по чл. 283 ГПК, поради което същите са редовни и допустими.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос, уточнен от настоящата инстанция с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., а именно – следва ли да бъде уважен иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на част от процесния имот, ако с влязло в сила решение е отхвърлен иск за нищожност на договор, с който трето лице е придобило съсобственост върху същия имот. Този въпрос е обусловил изхода на делото, решен е в противоречие с практиката на ВКС и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите въпроси на касаторите са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и по тях касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед на горното, на касаторите следва да се укаже да внесат дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1663 лв., като в противен случай производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 997 от 21.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2209 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касаторите [фирма] [населено място] и на Х. Д. А. от [населено място] и Б. А. А. от [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесат по сметката на ВКС и да представят в деловодството на съда или да изпратят по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 1663 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: