1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
гр.София, 24.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2644/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на Д. г. „З. – [населено място] срещу въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 68 от 10.04.2018 г. по гр.д.№ 120/ 2018 г. С него е отменено изцяло решение на Троянски районен съд по гр.д.№ 766/ 2017 г., след което са уважени предявените от В. А. П. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 909 – 135/ 31.05.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник – възпитател” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 3 698,40 лв.
Жалбоподателят претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) правни въпроси: за задължението на въззивния съд да основе решението си на факти, които са установени в съставения пред първата инстанция протокол за съдебно заседание; за задълженията, които съдът има при преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица; за задължението на съда при преценка на законността на подбора да вземе предвид действителните качества на работника и да зачете преценката на работодателя, ако не е налице злоупотреба с право; прилага ли се служебно давността по чл.197 КТ при отчитане на наложени дисциплинарни наказания при извършване на подбор; попадат ли дисциплинарните нарушения и наказания сред обстоятелствата, подлежащи на преценка по реда на чл.329 КТ. Счита, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а останалите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна оспорва жалбата като поддържа, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е изложил твърдения за процесуални нарушения, но не е формулирал правни въпроси, които да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. По въпросите за прилагането на давността и значението на дисциплинарните наказания при подбор по чл.329 КТ поддържа, че те не са съществени, не биха променили изводите на въззивния съд и поради това не дават основание за достъп до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала въз основа на трудов договор длъжността „помощник възпитател” при ответника. Същата длъжност в детската градина заемали още три лица до 01.04.2017 г., когато работодателят увеличил щата с 1 бройка за същата длъжност. След проверка Р. на МОН – Ловеч препоръчало на директора на детската градина да оптимизира персонала с оглед възможностите на бюджета. На 17.05.2017 г. работодателят утвърдил ново щатно разписание, с което намалил щата на 4 бройки, считано от 01.06.2017 г. Той назначил комисия за извършване на подбор и одобрил критерии, по които да бъде осъществен. Комисията оценила най-ниско от всички заемащи длъжността ищцата и предложила на работодателя тя да бъде уволнена. При даване на оценката били отчетени наложените на ищцата две дисциплинарни наказания „забележка” със заповеди от 04.11.2014 г. и от 04.06.2015 г. Със заповед от 31.05.2017 г. работодателят уволнил ищцата поради съкращаване на щата, считано от 01.06.2017 г. При тези фактически установявания съдът посочил от правна страна, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като подборът при съкращаването на щата е незаконосъобразен. Мотивирал се е със следните обстоятелства: ищцата не е реално оценена по критерия „други допълнителни квалификации в помощ на дейността на детската градина” (дадени са й 0 точки, при положение, че има сертификати за участие в семинари); няма доказателства за продължителността на трудовия стаж на останалите работници и затова не може да се прецени обективността на оценката по критерия „прослужено време в детската градина”; ниската оценка на ищцата по показателите „качество на изпълнение на работата”, „умения за общуване с родителите” и „умения за работа в екип” се базира на показанията на заинтересовани свидетели, чиито показания, макар да са единни и съответстващи, са съмнителни и недостатъчни за установяване на обективността на оценката; наложените дисциплинарни наказания на ищцата не могат да бъдат взети предвид, тъй като са погасени по давност. Съдът извел, че след като подборът е незаконен, незаконно е и уволнението, поради което искът за отмяната му следва да се уважи, като ищцата бъде възстановена на длъжността и да й бъде присъдено обезщетение за оставане без работа.
С оглед изложените от инстанцията по същество мотиви, процесуалноправният въпрос за задълженията, които съдът има при преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица, обуславя обжалваното решение. Основателен е и доводът, че даденото разрешение в обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос при допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по останалите въпроси съдът ще вземе отношение при разглеждането на спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 68 от 10.04.2018 г. по гр.д.№ 120/ 2018 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 104 лв (сто и четири лева), в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: