О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.809
София 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1025/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М.-П. АД / /н/ със седалище [населено място] чрез синдика А. М. срещу въззивно решение № 1128 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 1795/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 906 от 18.03.2011 г. по гр.д.№ 10625/2010 г. на Пловдивския районен съд по иска с правно основание чл.266 ЗЗД, касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] общо сумата 21 884.81 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка от 22.07.2009 г.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, постановено при отсъствие на процесуалните предпоставки на чл.637, ал.3, т.1 ГПК за възобновяване на производството по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въпросът за процесуалноправните предпоставки за възобновяване на спряното по реда на чл.637, ал.1 ГПК производство е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обоснована с липсата на доказателства, че ищецът е предявил пред синдика вземанията си, предмет на иска в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е уважил предявения от [фирма] иск по чл.266, ал.1 ЗЗД срещу ответника [фирма] в несъстоятелност, обявена с решение от 31.05.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Ищецът е предявил исковете си преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С определение № 2452 от 20.09.2011 г. въззивното производство е спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ, като е изискана справка от съда по несъстоятелността относно това дали вземането на ищеца е включено в списъка на приетите вземания. Същото е възобновено с определение от 18.05.2012 г., като по делото липсват данни относно предприетите от ищеца действия по предявяване на вземанията, предмет на иска.
Повдигнатият от касатора въпрос за процесуалните предпоставките, при наличието на които спряното по реда на чл.637, ар.1 ТЗ производство се възобновява е значим за настоящето дело и покрива основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
По този въпрос по реда на чл.290 ГПК е постановено Решение № 91 от 15.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 19/2009 г., І т.о., ТК, с което е прието, че в чл.637, ал.3, т.1 ТЗ са визирани субектите и предпоставките за възобновяване на исковото производство, а това са синдикът или кредиторът, който е предявил вземането си срещу длъжника в производството по несъстоятелност. Предпоставките за възобновяването му са съответното вземане да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на съответствието му по поставения въпрос със задължителната практика на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1128 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 1795/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: