Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
83_16_opr_288_31(2)zs_partage_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 83 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И. и И. И. Б. срещу въззивно решение № 266 от 12.10.2015 г. по гр.д. № 329 /2012 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., по извършване на съдебна делба единствено в частта, с която двамата жалбоподатели са осъдени да заплатят на В. И. Немска на основание чл.31,ал.2 ЗС обезщетение за пропуснати ползи в размер на 7 110 лева, ведно със законната лихва върху тази сума.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно в обжалваната от тях част и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна В. И. Немска твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира жалбата за допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за парични вземания с цена, по-висока от 5 000 лева.
Присъденото обезщетение е за пропуснати ползи от съделителката В. И. Немска (за ползите, от които е била лишена) от имотите, предмет на делбата – общо седем овощни градини и ливади в [населено място] ) от датата на завеждане на и.м. 17.10.2001 г., посочена неправилно като 17.10.2011 г. до датата на последното съдебно заседание във фазата по извършване на делбата, която не е посочена (тя е 11.09.2015 г.).
За да уважи претенцията въззивният съд (л.11 от мотивите към решението) е приел за установено, че В. И. Немска не е ползвала съсобствените имоти, не е имала достъп до тях, а те са били използвани от съделителя И. И. и семейството му. Съдът е определил размера 7 110 лева съгласно приетото заключение на вещо лице за периода от 17.10.2001 г. до 07.07.2015 г. (стр.10 от мотивите към въззивното решение).
В. съд не е обсъждал дали В. И. Немска е отправила писмена покана до съсобствениците си и не е изложил мотиви защо е присъдил обезщетение за датата след първото съдебно заседание по извършване на делбата на първоинстанционния съд, в което претенцията е приета за разглеждане – 09.05.2007 г.
Като е присъдил обезщетение без изобщо да обсъди тази предпоставка, въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 119 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 3204 /2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с в съответствие с правилото на закона и установената практика, че отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС и с решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2654 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с правилото на закона и установената съдебна практика, че ответникът – съсобственик дължи обезщетение от деня на писменото поискване, което може да се съдържа и в исковата молба. Противоречието представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК
Касационно обжалване следва да се допусне и поради съмнение за допустимо произнасяне за периода от предявяване на претенциите в първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата на първоинстанционния съд – 09.05.2007 г. до датата на последното съдебно заседание по извършване на делбата от въззивния съд – (тя е 11.09.2015 г.).
Жалбоподателите следва да заплатят на ВКС държавна такса в размер на 142.20 лева за разглеждане на касационната им жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266 от 12.10.2015 г. по гр.д. № 329 /2012 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., в частта, с която е уважен иск на В. И. Немска срещу И. И. И. и И. И. Б. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС в размер на 7 110 лева.
Указва и дава възможност на И. И. И. и И. И. Б. в седемдневен срок от получаването на съобщение да заплатят на ВКС сумата 142.20 лева (сто четиридесет и два лева и 20 ст.) държавна такса за разглеждане на касационната им жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.