Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 17.03.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 134/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. К. и А. П. К., гр. П., срещу въззивно решение от 19.07.2007г. по гр.д. № 1867/2006г. на Пловдивския окръжен съд. Излагат се твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според жалбоподателите съдът незаконосъобразно е приел, че поради извършената промяна в предназначението на съществуващия обект с оглед конструктивните му изменения, е създаден нов обект на правото на собственост, различен от предишния, който е бил собственост на ответниците по делото и предвид липсата на съгласие на останалите съсобственици в мястото, последните придобивали права и върху този „нов” обект по силата на приращението, съразмерно правата им в дворното място. Неправилно е прието, че конструктивните промени, извършени при разрешения на собствениците ремонт и реконструкция, съгласно одобрен проект, както и фактът, че е променено предназначението на сградата от „лятна кухня”, съгласно нот.акт № 134/1995г. в жилищна, са довели до нов обект на собственост. Не е съобразена разпоредбата на чл.56, ал.5 ЗТСУ/отм./. Не е съобразена практиката на ВКС, че при извършване на реконструкция върху заварена сграда са допустими и конструктивни промени, свързани с нормите на носимоспособност и сеизмичност на постройката, което обаче на означава, че е извършена подмяна на стария обект. Игнорирано е заключението на вещото лице К. , неточна е интерпретацията на свидетелските показания.
Ответниците по касация Т. И. П. и Д. И. П. оспорват жалбата като неоснователна в писмено становище.
Ответникът по касация С. Д. П. не изразява становище.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил решение от 13.06.2006г. по гр.д. № 2867/2005г. на Пловдивския районен съд и по реда на чл.208, ал.1 ГП /отм./ е допуснал съдебна делба между Д. И. П., Т. И. П., П. С. К., А. П. К. и С. Д. П. на недвижим имот – двуетажна масивна монолитна жилищна сграда с обща площ от около 80 кв.м., в която са обособени две жилища, с два входа, разположена в северната част на дворно място с площ от 439 кв.м., намиращо се в гр. П., представляващо УПИ *, кв.401 по плана на Пловдив, Централна градска част, при квоти : 3/6 ид.ч. за П. и А. К. в режим на СИО;1/6 ид.ч. за Д. П. ; 1/6 ид.ч. за Т. П. и 1/6 ид.ч. за С. П. Въззивният съд е приел, че няма идентичност между лятната кухня, закупена от П. К. с договор по нот.акт № 134/95г. и съществуващия сега обект, който е възникнал през 2005г. с издаване удостоверение за експлоатация. Сградата не е резултат от преустройство и реконструкция на стара сграда, видно от строително-техническите си параметри и размери. Тя е изцяло нов строеж.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд е направил анализ на всички релевантни за изхода на спора факти, както и съответстващи на закона правни изводи. Вследствие на подробно проследените транслативни сделки, е направен извод, че страните притежават самостоятелни жилищни обекти в построената в дворното място масивна сграда, поради което е възникнала етажна собственост. Дворното място съгласно чл.38 ЗС е престанало да бъде самостоятелен обект на собственост и се е превърнало в обща част. Спорен е бил въпросът относно това дали преустроената от ответниците по делото лятна кухня представлява нов обект на собственост. През 1995г. К. са закупили първия партерен етаж от двуетажна паянтова сграда, заедно с лятната кухня с площ 70 кв.м., намираща се в северната част на дворното място и започваща непосредствено от жилищната сграда, заедно с ? ид.ч. от дворното място. Впоследствие те са извършили преустройство по Архитектурен проект за „ремонт и реконструкция на лятна кухня”. След анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и техническите експертизи, въззивният съд е направил обоснован извод, че е налице нов обект на собственост, изграден в дворното място-обща част, без съгласието на останалите съсобственици, поради което и на основание чл.92 ЗС постройка също е станала съсобствена. Съществуващите преди преустройството паянтови постройки в дворното място не са били самостоятелен обект на собственост. Дори да се приеме обратното обаче, съгласно установеното от техническите експертизи наличие на съществено различие във фасадата,обема, конструкцията, площта и вложените материали при изграждане на новопостроената сграда и старите постройки, то новата представлява нов обект на собственост. В тази връзка е взето предвид, че тя се състои от две самостоятелни жилища, разположени на две нива с масивна конструкцията за разлика от паянтовите едноетажни постройки. След извършване на преустройството по правна характеристика сградата е станала самостоятелна жилищна сграда. В тази връзка са неоснователни доводите на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на гласните доказателства и експертни заключения, предпоставящи необоснованост на изводите на въззивния съд за характера на новата сграда. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и техническите експертизи при формиране на изводите си относно вида, конструкцията, местоположението на старите и несъществуващи вече постройки в имота и е сравнил техните параметри с наличната в имота нова сграда. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл.56, ал.3 ЗТСУ/отм./. Съгласно последната в съсобствен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици със съгласието на останалите. Не се иска такова, ако при преустройство на собствени помещения или промяна на предназначението, когато това става за задоволяване на лични нужди на собственика и не се изменя значително вида на площите части на сградата. Извършеният строеж в случая е без необходимото съгласие на останалите съсобственици и не е попада в цитираната хипотезата, допускаща преустройство без съгласието на останалите съсобственици. Правилно е прието от въззивния съд, че архитектурният проект с наименованието си „ремонт и реконструкция на лятна кухня” не може да обоснове друг извод. Отклонението от старите габарити-площ, обем, нива и пр., на постройките не води само до надхвърляне на параметрите на даденото разрешение за ремонт; не може да се приеме, че е построено „в повече”, което да бъде присъединено към главната вещ и да стане собственост на нейния собственик – чл.97 ЗС. След като обектът е построен върху място, съсобствено между страните, без на надлежно учредено право на строеж, установената в разпоредбата на чл.92 ЗС презумпция не е оборена и не е изключен принципът на приращението. Ето защо като е достигнал до същите правни изводи, въззивният съд е постановил правилно решение по допускане на делба между страните по делото. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на делото и направеното от ответниците по касация искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, такива не следва да им се присъждат поради липса на доказателства, че са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 19.07.2007г. по гр.д. № 1867/2006г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: