О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София 21.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 603/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №47 от 17.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 485/2011 г. С него е отменено решение №14 от 10.04.2009 г. на Габровския окръжен съд по гр.д. №155/2008 г. в обжалваната част и са отхвърлени исковете на К. за у. на и. п. от п. д. срещу С. Я. Х., Д. М. Б. и Х. Б. за обявяване за недействителни по отношение на държавата на три договора за покупко-продажба от 2005 г., с които С. Я. Х. е продал на Д. М. Б., по време на брака и с Х. Б., два апартамента и магазин; отхвърлени са исковете на К. за у. на и. п. от п. д. срещу Д. М. Б. и Х. Б. за отнемане в полза на държавата на същите имоти и са отхвърлени исковете на К. за у. на и. п. от п. д. срещу С. Я. Х. за отнемане в полза на държавата на получените суми като продажни цени по трите договора – 11 500 лв., 30 000 лв. и 10 600 лв. Въззивният съд е приел, че с присъда № 383 от 14.07.1998 г. по НОХД № 90/1995 г. на Габровския районен съд, потвърдена с решение № 168 от 24.11.1998 г. на ГОС и с решение № 113 от 1.03.1999 г. на ВКС, ответникът С. Я. Х. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл. 214, ал.1 от НК и с присъда № 1 от 28.06.2006 г. по НОХД № 1/2006 г. на Габровския районен съд за престъпление по чл. 155, ал.5, т.2, предл.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, предл.2 от НК; чл. 155, ал.3, във вр. с ал.1, предл.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК; чл.155, ал.3, във вр. с ал.1, предл.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Ищецът К. е насочил иска си само относно придобитото имущество през периода 1982-1998 г.,като е приел,че придобитото след 1999 г. има установен законен произход на средствата. От продажба на животинска продукция С. Я. Х. е получил значителни доходи. Размерът им може да се определи и без заключение на вещо лице по реда на чл.130 ГПК/отм/. Данните са за отглеждани средно 15 бр.свине -майки,даващи по 20 бр.прасета по 15 кг. средно живо тегло,-общо 300 бр.прасета за година,продадени на цена 3.50 лв. за живо тегло. Или за една година е реализиран доход от 15 750 лв.,а за пет години-доход от 78 750 лв.-637.5 М.. Липсват доказателства за разходите по отглеждането на свинете,но тежестта на доказване пада върху ищеца.С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд приема,че през процесния период 1982-1998 г. ответникът е получил доходи,имащи законен източник в размер на 1 004.78 бр. М.. Според въззивния съд при конкретната фактическа обстановка не може да се направи обоснован извод, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност.
Недоволна от решението е К. за у. на и., п. от п. д., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: може ли да се направи извод за придобиване на имущество от престъпна дейност за период преди 04.03.2000 г., т.е. за период от повече от пет години преди влизане в сила на ЗОПДИППД/отм./ съобразно разпоредбата на §5 ПЗР от същия закон, както и при придобиване на имущество със значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД/отм./ кой носи тежестта да докаже направените разходи при извършваната стопанска дейност когато доходите от нея са определени от съда по реда на чл.130 ГПК/отм./ и дали в този случай е в тежест на К. за у. на и. п. от п. д. да докаже в какво точно се изразяват тези разходи. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Ответниците по жалбата С. Я. Х., Д. М. Б. и Х. Б., не са заявили становище.
П. на Р. Б. не е заявила становище.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато. Първият повдигнат въпрос е неотносим, защото въззивият съд е изследвал доходите на ответника и придобиването на процесното имущество за период преди 04.03.2000 г. Вторият повдигнат въпрос обуславя крайното решение на съда и се решава противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №47 от 17.02.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 485/2011 г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.