Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
Сифия, 04.07. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2202/2018 година.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците П. А. К., С. Н. И., К. К. П., Н. К. П., Н. В. П., А. З. П., В. З. Г., Р. М. К., Н. М. К., А. Ц. С., всички чрез адв. О. С. И., срещу решение № 384 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 477/2017 г. на ОС – Перник, 2 с-в в частта потвърждаваща решение № 57 от 12. 04. 2017 г. по гр. д. № 1150/2015 г. на РС – Радомир в частта, с която са отхвърлени предявените от посочените ищци срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, „К.“ ЕАД, К. Н“ О., П. Х. К. и М. К. М. искове с правни основания както следва: чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу държавата и „К.“ ЕАД, за установяване на собствеността на ищците върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място]: 1. нива от 60 дка, 2. нива от 1,170 дка, 3. нива от 7.630 дка – и трите в м. „К.“, 4. ливада от 0.500 дка, 5. Ливада от 2.160 дка, 6. ливада от 2.200 – и трите в м. „Г.“, 7. ливада от 1.660 – в м. „ К. ш.“ (обща площ 75, 32 дка), които имоти участват в имот № ….. с площ от 91,99 дка, VII категория, по КВС на [населено място], представляващ трайни насаждения, с ЕКТТЕ 61577, чл. 108 ЗС – за осъждане на ответниците „К.-Н“ О., П. Х. К., Е. С. Т.-К., М. К. М. и А. Л. М. да предадат на ищците владението върху тези имоти и чл. 42 ЗЗД, предявен срещу всички ответници, за прогласяване недействителността на договор за замяна на недвижими имоти № 3 от 22. 12. 2005 г., сключен между държавата, чрез министъра на земеделието и горите, и „К.“ ЕАД, като сключен от лице без представителна власт. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на същото и постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
С определение № 85 от 18. 02. 2019 г. по гр. д. № 2202/2018 г. на ВКС, I г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му в частта по исковете за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС.
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, чрез пълномощника Б. К. Й., главен секретар на ОД“Земеделие“ – [населено място], изразява становище за правилност на въззивното решение.
„К.“ ЕАД, „К.–Н“ О., М. К. М., П. Х. К., А. Л. М. и Е. С. Т.-К., чрез адв. Бл. Б., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е висящо в частта по предявените от П. А. К., С. Н. И., К. К. П., Н. К. П., Н. В. П., А. З. П., В. З. Г., Р. М. К., Н. М. К., А. Ц. С. против държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, „К.“ ЕАД, „К. – Н“ О., М. К. М., П. Х. К., А. Л. М. и Е. С. Т.-К. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК (предявен от касаторите срещу държавата и „К.“ ЕАД) и чл. 108 ЗС (предявен от касаторите срещу останалите ответници).
Ищците твърдят, че са придобили собствеността на следните основания: наследяване на Г. С. П., починал на 09. 02. 1964 г., придобиване на собствеността от наследодателя с договори за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № № …../1908 г., …../1939 г. и …../1940 г. и възстановяване на собствеността с решение № 50 от 10. 03. 1993 г. на ПК – Р. и решение № 50 от 13. 07. 2004 г. на ПК – Р.. Твърдят, че възстановените имоти, с обща площ 76, 98 дка, са включени в имот № ….. по КВС на [населено място], с площ от 91,99 дка, VII категория, представляващ трайни насаждения – горски разсадник, с ЕКТТЕ 61577. Този имот е бил прехвърлен от държавата на „К.“ ЕАД на основание договор за замяна № 3-2005 от 22. 12. 2005 г., който е недействителен на осн. чл. 42 ЗЗД, тъй като е сключен за държавата от лице, което не е оправомощено да я представлява. „К.“ ЕАД продало целия имот на „К. – Н“ О. с н.а. № …../30. 12. 2012 г., а последното е продало реални части от имота на П. Х. К., през време на брака му с Е. С. Т.-К. и на М. К. М., през време на брака му с А. Л. М.. На П. Х. К. дружеството продало, с н.а. № …../14. 04. 2014 г., 21 дка, обособени преди продажбата като самостоятелен имот № ….. . На М. К. М. продало, с н.а. № …../3. 10. 2014 г.,50 дка, обособени преди продажбата в самостоятелен имот № ….. по КВС.
От представените по делото решение /протокол/ № 50/10 03. 1993 г., решение № 50 от 10. 03. 1993 г. и решение № 50 от 13. 07. 2004 г. на ПК – Р. е видно, че и трите решения са постановени по заявление вх. № 327/6. 11. 1991 г. на З. Г. С. за възстановяване на собствеността на наследниците на Г. С. Пещерски върху земеделски имоти, включени в ТКЗС.
С първото решение /протокол/ № 50/10. 03. 1993 г., постановено на осн. чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, се признава и определя за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне правото на собственост на наследниците на Г. П. както следва: ниви 40 дка в м. „К.“, ниви 30 дка в м. „К.“, ливади 2,160 дка в м. „Г.“, ливади 2.160 дка в м. „Г.“, ливади 2.200 дка в м. „Г.“ и овощни градини 0.400 дка в м.“К. ш.“ в землището на [населено място]. Решението е връчено на 7. 10. 1994 г. на К. А. С., получил го за наследниците на Г. С. П. и е влязло в сила.
От решение № 50 от 10. 03. 1993 г. на ПК – Р., постановено на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е видно, че със същото на наследниците на Г. С. Пещерски се признава правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на следните имоти, находящи се в землището на [населено място]: нива от 60 дка, нива от 7, 630 дка и нива от 1,170 дка – трите в м. „К.“, ливада от 0,500 дка, ливада от 2,160 дка, ливада от 2,200 дка и ливада от 1,660 дка – и четирите в м. „Г.“, ов. градина от 0,400 дка в м. „К. ш.“ (раздел I). Постановен е отказ за възстановяване на собствеността върху нива от 60 дка в м. „К.“, нива от 1,170 дка в м. „К.“ и ливада от 0,500 дка в м. „Г.“ (раздел III). Отказът е постановен на осн. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – горски разсадник. Възстановена е собствеността в стари реални граници върху всички останали имоти, посочени в раздел I на решението, без отказаните (раздел II). Обжалван е отказът за възстановяване на собствеността върху нива от 60 дка в м. „К.“ и с решение № 75 от 6. 03. 2002 г. по гр. д. № 262/2001 г. на Р. решението в частта за отказа за нива от 60 дка в м. „К.“ е прогласено за нищожно. Прието е, че от събраните доказателства е установено, че решение № 50 от 10. 03. 1993 г. е постановено не на посочената дата, а след влизане в сила на предходното решение /протокол/ № 10. 03. 1993 г., постановено на осн. чл. 18 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за определяне за възстановяване на заявените имоти в нови реални граници с план за земеразделяне. Решението е позитивно, влязло е в сила като необжалвано, поради което поземлената комисия не е имала право да го изменя, а само да продължи и приключи процедурата за възстановяване на собствеността в нови реални граници. Касае се за стабилен административен акт, който не може да бъде отменян от постановилия го орган, още повече, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ е създадена едва през 1995 г.
От решение № 50 от 13. 07. 2004 г. на ПК – Р., постановено на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е видно, че със същото на наследниците на Г. С. Пещерски се признава правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на следните имоти, находящи се в землището на [населено място]: нива от 60 дка, нива от 7, 630 дка и нива от 1,170 дка – трите в м. „К.“, ливада от 0,500 дка, ливада от 2,160 дка, ливада от 2,200 дка и ливада от 1,660 дка – и четирите в м. „Г.“, ов. градина от 0,400 дка в м. „К. ш.“ (раздел I). Постановен е отказ за възстановяване на собствеността върху нива от 1,170 дка в м. „К.“ и ливада от 0,500 дка в м. „Г.“ (раздел III). Отказът е постановен на осн. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – горски разсадник. Възстановена е собствеността в стари реални граници върху всички останали имоти, посочени в раздел I на решението, без отказаните (раздел II).
В първото решение по чл. 18 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за определяне за възстановяване на заявените земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне подлежащите на възстановяване земи са индивидуализирани с посочване на площ и местност. В двете решения по чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници имотите са описани само с посочване на площ и местност. Към решението от 2004 г. не е приложена скица.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Ж. В. от 13. 07. 2017 г. не е възможно да се установи дали имотите, предмет на посочените решения, се включват в имотите, прехвърлени от държавата на „К.“ ЕАД с договор за замяна № 3-2005 от 22. 12. 2005 г., от „К.“ ЕАД на „К. – Н“ О. с н.а. № …../30. 12. 2012 г., от „К. – Н“ О. на П. Х. К. с н.а. № …../14. 04. 2014 г. и на М. К. М. с н.а. № 159/3. 10. 2014. Поради неиндивидуализация на възстановените имоти в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ – с посочване на граници, съседи, номера, категория, не може да бъде установено и посочено точното им положение в местностите, описани в решението. Липсва и издадена скица от общинската служба по земеделие.
Констатациите на вещото лице Р. П. И. в заключението от 2. 10. 2017 г. по допуснатата във въззивното производство повторна съдебно-техническа експертиза са идентични. Вещото лице допълва, че съгласно уведомително писмо от ЕТ „С. Н.“ част от имот „К.“ от 60 дка попада върху кадастрални единици № № 400 (предмет на иска) и 401 – горски разсадник. Няма яснота коя е точно тази част. В процесната местност са възстановявани земеделски земи по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне.
При тези данни настоящият състав намира, че административното производство по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на наследниците на Х. П. върху процесните земеделски имоти не е приключило. И трите решения (решение /протокол/ № 50/10 03. 1993 г., решение № 50 от 10. 03. 1993 г. и решение № 50 от 13. 07. 2004 г. на ПК – Р.) са постановени по заявление вх. № 327/6. 11. 1991 г. на З. Г. С. за възстановяване на собствеността на наследниците на Г. С. П. и касаят едни и същи земеделски имоти. Първото постановено решение /протокол/ е по чл. 18 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и с него заявените за възстановяване земеделски земи са определени за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне. Същите са индивидуализирани с посочване на площ и местност, в съответствие с изискванията на цитираната норма в редакцията й към 1993 г. (сред реквизитите липсва само категория на земята, но това не е съществен индивидуализиращ имотите белег). Така постановеното позитивно решение по чл. 18 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ е влязло в сила, поради което поземлената комисия е следвало да продължи и приключи процедурата за възстановяване на собствеността в нови реални граници, като определи същите с план за земеразделяне и след влизането му в сила постанови решение за възстановяване на собствеността по чл. 17 ЗСПЗЗ, в което имотите да се опишат с посочване на размер и категория, местоположение, граници, съседи и ограничения на собствеността. Вместо това, поземлената комисия е постановила реституционно решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съотв. чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, с което същите земеделски имоти са възстановени в стари реални граници. Дори това решение да се приеме за валидно, същото не съдържа всички индивидуализиращи белези, изискуеми според редакцията на нормите към 1994 г. – размер и категория на имота, местоположение, граници, съседи, ограничения на собствеността с посочване на основанията за тях. Имотите са конкретизирани само по местонахождение и площ. Към решението от 2004 г. не е приложена и скица, каквото е било изискването на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съотв. на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ към 2004 г., а и в процесните местности възстановяване на собствеността е извършвано с план за земеразделяне. При това описание на имотите е невъзможно да се установи по никакъв начин, дори и с техническа експертиза (в какъвто смисъл са и двете заключение по допуснатите съдебни експертизи), кои имоти са възстановени и точното им местоположение в местностите.
След като недвижимите имоти обект на претендираното от ищците право на собственост не са реституирани в реални граници (нови или стари), не са отграничени като обекти на собственост и не е възможно да се установи, дори и чрез експертиза, местонахождението им в съответната местност, то потърсената от ищците съдебна защита на правото им на собственост е преждевременна (предприета е за защита на евентуално бъдещо право на собственост, което ще възникне след приключване на фактическия състав на реституцията) и лишена от правен интерес, а постановените по исковете за собственост решения – недопустими. Същите следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС – прекратено. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС (напр. решение № 410 от 10. 01. 1994 г. по гр. д. № 397/93 г. 5-чл. с-в, решение № 508 от 8. 10. 2009 г. по гр. д. № 1393/2008 г., 2 г.о., решение № 1376/19. 01. 2009 г. по гр. д. № 6015/2007 г., 2 г.о., решение № 587 от 6. 01. 2010 г. по гр. д. № 1811/2008 г., 2 г.о., решение № 95 от 4. 05. 2012 г. по гр. д. № 971/2011 г., 2 г.о., решение № 384 от 2. 11. 2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., 1 г.о., решение № 58 от 17. 05. 2018 г. по гр. д. № 2781/2017 г., 1 г.о.).
При този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на М. К. М., А. Л. М., П. Х. К. и Е. С. Т.–К. общо сумата 500 лв. и на „К. лес – Н“ – сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. „К.“ ЕАД и държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, не претендират присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 384 от 21. 12. 2017 г. по гр. д. № 477/2017 г. на ОС – Перник, 2 с-в в частта потвърждаваща решение № 57 от 12. 04. 2017 г. по гр. д. № 1150/2015 г. на РС – Радомир в частта, с която са отхвърлени предявените от П. А. К., С. Н. И., К. К. П., Н. К. П., Н. В. П., А. З. П., В. З. Г., Р. М. К., Н. М. К., А. Ц. С. против държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, „К.“ ЕАД, К. Н“ О., П. Х. К. и М. К. М. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу държавата и „К.“ ЕАД, за установяване на собствеността върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място]: 1. нива от 60 дка, 2. нива от 1,170 дка, 3. нива от 7.630 дка – и трите в м. „К.“, 4. ливада от 0.500 дка, 5. Ливада от 2.160 дка, 6. ливада от 2.200 – и трите в м. „Г.“, 7. ливада от 1.660 – в м. „ К. шосе“ (обща площ 75, 32 дка), които имоти участват в имот № ….. с площ от 91,99 дка, VII категория, по КВС на [населено място], представляващ трайни насаждения, с ЕКТТЕ 61577 и чл. 108 ЗС, предявен за същите имоти срещу „К. – Н“ О., П. Х. К., Е. С. Т.–К., М. К. М. и А. Л. М. да предадат на ищците владението върху тези имоти И ПРЕКРАТЯВА исковото производство по посочените искове.
ОСЪЖДА П. А. К., С. Н. И., К. К. П., Н. К. П., Н. В. П., А. З. П., В. З. Г., Р. М. К., Н. М. К., А. Ц. С. да заплатят на М. К. М., А. Л. М., П. Х. К. и Е. С. Т.–К. общо сумата 500 лв. и на „К. лес – Н“ – сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: