5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1331/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. П., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Д. С., срещу въззивно решение №43 от 17.03.2010г. по гр. дело №236/2009г. на Хасковския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочат доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставя се процесуален въпрос за това, дали искът с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на 268/362 ид.ч. от недвижим имот идентификатор 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., както и искането за отмяната на нотариалния акт, който го обективира по реда на чл.431,ал.2 ГПК /отм./, е допустим при липса на правен интерес за ищцата от предявяването му. Сделката за дарение не засяга правните интереси на ищцата. Твърди се произнасяне и по материалноправен въпрос, който обусловил съдържанието на обжалваното решение в обжалваната част. С осъществените прехвърлителни сделки от Г. В. се прехвърлят на едно и също основание едни и същи идеални части от имота. Прехвърлянето на в повече от притежаваните права, представлява злоупотреба с права, от които ищцата не може да се ползва. Сочи се, че не е изяснен предметът на спора. В противоречие с постоянната съдебна практика по приложението на чл.188 ГПК /отм./ не е направен анализ на доказателствата. Нарушени са правилата на доказателствената тежест. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Й. Г. К., [населено място], счита че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение оставено в сила решение № 185/23.03.2009г. по гр.д.№455/2007г. на Районен съд – Димитровград. С първоинстанционното решение по предявения от Й. Г. К. иск с правно основание чл.53,ал.2 З. е признато за установено срещу В. А. П. и Г. П. П., че е допусната грешка в кадастралните планове на Д. от 1966г и 2006г. по отношение заснемането на поземлени имоти съответно с № 1562 и №1566, № 21052.1017.316 и 21052.1017.315, които следва да бъдат заснети като общ поземлен имот и грешка в кадастралния план от 2006г. по отношение означаването на имот №21052.1017.315 като собственост на Г. П., който следва да бъде означен като част от съсобствен имот, включващ имоти № 21052.1017.316 и 21052.1017.315 със съсобственик Й. Г. К., притежател на 362/980 ид.ч. от същия. Обявена е нищожността на договор за дарение на недвижим имот – 268/362 ид.ч. от имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., сключен на 26.02.2007г. с нотариален акт №93/2007г. между Г. П. П. и В. А. П. на основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет. Отхвърлен е искът по чл.26,ал.2 ЗЗД по отношение на същия договор в частта относно прехвърлената с него жилищна сграда, изградена в имота. Отменен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 93, томІ,рег.№1460, дело №93/2007г. за дарение в частта му относно 268/362 ид.ч. от поземлен имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м. В. съд е приел, че от събраните по делото доказателства и технически експертизи е установено, че първият кадастрален план е от 1951г. По него спорният имот е нанесен с пл.№5407 и е записан на името на В. К.. Впоследствие в разписния лист е записан собственик наследодателят на ответницата Й. К. – Г. Г.. За този имот е образуван УПИ ХХХ с площ 980 кв.м. С последващи сделки Г. е прехвърлил на Ж. П. 268/980 ид.ч. и Д. К. и К. Д. общо 350/980кв.м. и е останал със собствени 362/980 кв.м. ид.ч. в режим на съсобственост. В следващия план от 1966г. УПИ ХХХ, кв.32 е нанесен като образуван от два имота – № 1563 и 1566, което представлява допусната грешка. Грешката е пренесена и в плана от 1994г. В последната КК от 2006г. имотът е нанесен като два имота с посочените идентификатори. След 1966г. с имота са извършени нови разпоредителни сделки. Г. е прехвърлил на Й. К. дворно място от 310/980 ид.ч., заедно с построената жилищна сграда, което дворно място е УПИ ХХХ, отреден в съсобственост за имоти № 1563 и 1566. Впоследствие Й. К. е закупила от Г. още 52 кв.м., придадени по регулация. Наследниците на съсобственика Ж. П. са продали на К. Б. 268/362 кв.м.ид.ч. от парцел ХХХ, съставляващ имот № 1566 и 1563, ведно с построената в северната част жилищна сграда.Купувачката Б. е продала имота на Г. П. с нотариален акт № 123/2000г. В КК от 2006г. УПИ ХХХ е нанесен като два самостоятелни имота с посочените идентификатори, идентични с планоснимачните номера, а 411 кв.м. -№[ЕГН].315. са записани като еднолична собственост на Г. П.. Налице е грешка в кадастралната основа по отношение на заснемането в кадастралните планове през 1966г и 2006г., изразяваща се именно в заснемането на имоти пл.№1562 и 1566, съответно № 21052.1017.316 и 21052.1017.315 като два, вместо да бъдат заснети като общ поземлен имот, както и отразяването в плана, че Г. П. е собственик на имот № 21052.1017.315, вместо означението, че имотът е част от съсобствен имот, включващ посочените два имота със съсобственик Й. К., притежаваща 362/980 кв.м.ид.ч. Договорът за дарение, сключен между Г. П. и В. П. е нищожен поради невъзможен предмет на основание чл.26,ал.2 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта му по отношение на иска с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./вр.чл.26,ал.2 ЗЗД и приложената правна последица на чл.431,ал.1 ГПК /отм./ за същата част. Поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуален въпрос относно допустимостта на иска с правно основание 97,ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.26,ал.2 ЗЗД обуславя изхода на делото в тази част. С оглед и на приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, че ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, то касационно обжалване следва да бъде допуснато и извън хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. В случая обжалването следва да се допусне в посочената част с оглед евентуална недопустимост на решението и преценката дали ищецът е изложил обстоятелства, които обосновават наличие на правен интерес от предявяването на иск за нищожност на договор за дарение, по който сам не е страна, а оттук и преценката дали изходът на спора влияе в правната му сфера.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата част и по останалите доводи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В останалата част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То съдържа само касационни оплаквания като се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посоченото, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност по реда на чл.188,ал., ГПК /отм./ без да е конкретизирано кои доказателства и възражения не са поставени на обсъждане, не е въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Н. на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо и приложените съдебни решения не могат да се преценят като относими.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №43 от 17.03.2010г. по гр. дело №236/2009г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е прогласена нищожността на договор за дарение на недвижим имот – 268/362 ид.ч. от имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., сключен на 26.02.2007г. с нотариален акт №93/2007г. между Г. П. П. и В. А. П. на основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет и в частта, с която е отменен нотариален акт № 93, том І,рег.№1460, дело №93/2007г. за дарение на недвижим имот в описаната част – относно 268/362 ид.ч. от поземлен имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба в тази част.
УКАЗВА на касатора Г. П. П., [населено място], да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лева и да приложи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №43 от 17.03.2010г. по гр. дело №236/2009г. на Хасковския окръжен съд в останалата част.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: