6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
гр. София, 11.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1220 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. Д. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. А. Г. срещу решение № 268 от 23.10.2012г. по в. т. дело № 399/2012г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 517 от 28.03.2012г. по т. дело № 1387/2011г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение и Т. Д. К. е осъден да заплати на особения представител на [фирма], [населено място] адв. К. Т. С. сумата 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на 26.05.2011г., а именно за изключване на Т. Д. К. като съдружник в ответното дружество поради неизпълнение на задълженията му за оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и поради извършени действия против интересите на дружеството и взето решение за поемане на дружествения дял от съдружника Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт, отразяващ настъпилите промени в състава на дружеството, което от О. става еднолично Е. с едноличен собственик на капитала Д. А. Р.. С решението на Варненски окръжен съд е прекратено производството по предявения от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството, взети на 26.05.2011г. от 15.00 ч., а именно вземане на решение за освобождаване на управителя Т. Д. К. и избор за управител на Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК: 1/ „може ли съдът по искане на трето лице – Д. А. Р., не на дружеството – ответник, да го назначи за представител ad hoc на дружеството при вече назначен първи особен представител и като съдът се намесва в дружественото право и „изземва” правомощията на Общото събрание на съдружниците на дружеството – ответник” – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; 2/ „кога една нотариална покана се счита връчена” – в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 47 ГПК във връзка с чл. 50 ЗННД, чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 3/ „задължен ли е по силата на императивна правна норма съдружникът да уведоми дружеството за новия си адрес” – чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Х. С. и адв. К. С. /последният особен представител/ оспорва касационната жалба и релевира доводи за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. По отношение на първия въпрос поддържа становище, че законът не препятства назначаването на друг особен представител при вече назначен такъв, както и че всички процесуални действия в производството от името на дружеството са извършени от особения представител адв. С.. Относно втория и третия правни въпроси релевира доводи, че не са представени решения по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, представените определения не могат да обосноват предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са посочени никакви аргументи, не е посочена практика, която следва да се допълни, промени или осъвремени, нито има доводи, че поставеният въпрос не касае неясни, непълни или противоречиви разпоредби, по които е необходимо да бъде създадена практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Изводът за липса на допуснати нарушения при свикване на Общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 26.05.2011г., е аргументиран с обстоятелството, че ищецът Т. К. е редовно поканен на посочения в дружествения договор адрес, който е едновременно адрес на управление на дружеството и домашен адрес на съдружника, но не е намерен на същия, тъй като отдавна го е напуснал. Въззивният съд е приел, че уведомяването на управителя с нотариална покана по чл. 138, ал. 2 ТЗ за свикване на общото събрание по писмено искане на другия съдружник с дял 1/10 от капитала правилно е извършено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на адреса на управление на дружеството, както и че ищецът е поканен като съдружник с нотариална покана за насроченото от другия съдружник Д. Р. на 26.05.2011г. общо събрание за изключването му на същия известен адрес, съвпадащ с адреса на управление на юридическото лице. По делото е установено, че до ищеца са изпратени нотариални покани с предупреждение за изключване, както на посочения от него адрес в дружествения договор, така и на друг известен адрес, посочен в договор за доброволна делба, като и на двата адреса не е намерен, тъй като е напуснал първия, а на втория не е живял.
Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че при смяна на адреса си съдружникът е бил длъжен да уведоми дружеството за новия адрес, на който ще получава покани и съобщения, като при напускане на адреса и липса на вписан нов адрес в регистъра всички съобщения се прилагат и се смятат за редовно връчени. Предвид многократното ненамиране на съдружника на известния му домашен адрес, който е напуснал и не живее в него, решаващият съдебен състав е направил извод, че незалепването на уведомление от нотариуса не опорочава процедурата по уведомяване на лицето.
Изводът за наличие на условия за изключване на съдружника Т. К. по чл. 126, ал. 3 ТЗ е аргументиран с извършваните от него действия против интересите на дружеството: същият е ползвал фалшифицирани документи, като въз основа на тях и без решение за съгласие на общото събрание на съдружниците се е разпоредил с недвижими имоти на дружеството, включително и в своя полза, ползвал е фалшифицирани протоколи за проведени общи събрания и е участвал в дружества с конкурентна дейност без съгласие на дружеството, въпреки подписана декларация по чл. 142 ТЗ да не прави това.
Относно начина на гласуване въззивната инстанция е изложила съображения, че при вземане на решение за изключване изключваният не гласува и неговите дялове се приспадат от капитала при определяне на мнозинството съгласно чл. 137, ал. 3 ТЗ, като в настоящия случай е налице единодушие само с гласовете на другия съдружник.
Доводът за отмяна на решенията на общото събрание поради подмяна на дневния ред на събранието е приет за неоснователен, а липсата на решение относно имуществените отношения между съдружниците не опорочава решението за поемане на дела на изключения съдружник от съдружника Д. Р., тъй като това е въпрос на бъдещо уреждане.
Прекратяването на производството по предявения от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството, взети на 26.05.2011г. от 15.00 ч., за освобождаване на управителя Т. Д. К., избор за управител на Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт е аргументирано с обстоятелството, че тези решения са решения на вече едноличния собственик – съдружника Р., предвид изключването на ищеца, и липсва активна легитимация за ищеца да иска тяхната отмяна по чл. 74 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Релевантният за настоящия спор правен въпрос се отнася до уведомяването на съдружник за свикване на общото събрание на дружество с ограничена отговорност с нотариална покана и длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея съгласно чл. 47 ГПК, когато не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Посоченият правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 196/22.11.2013г. по т. дело № 665/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 196/17.12.2009г. по т. дело № 20/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 74/14.07.2011г. по т. дело № 633/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 104/03.10.2011г. по т. дело № 876/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове, поради което на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на 26.05.2011г. от 11.00 ч., а именно за изключване на Т. Д. К. като съдружник в ответното дружество поради неизпълнение на задълженията му за оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и поради извършени действия против интересите на дружеството и взето решение за поемане на дружествения дял от съдружника Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт, отразяващ настъпилите промени в състава на дружеството, което от О. става еднолично Е. с едноличен собственик на капитала Д. А. Р.. При това положение е неоснователен доводът на касатора за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Останалите, посочени от касатора правни въпроси, се отнасят до правилността на въззивното решение и до преценката на конкретните клаузи от дружествения договор относно наличието или липсата на правна норма съдружникът да уведоми дружеството за новия си адрес, поради което следва да бъдат обсъдени в решението.
По отношение на въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е прекратено производството по предявения от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството, взети на 26.05.2011г. от 15.00 ч., а именно вземане на решение за освобождаване на управителя Т. Д. К. и избор за управител на Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда въведените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение в частта относно прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството, взети на 26.05.2011г. от 15.00 ч., поради което в посочената част въззивният съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 23.10.2012г. по в. т. дело № 399/2012г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 517 от 28.03.2012г. по т. дело № 1387/2011г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на 26.05.2011г. от 11.00 ч., а именно за изключване на Т. Д. К. като съдружник в ответното дружество поради неизпълнение на задълженията му за оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и поради извършени действия против интересите на дружеството и взето решение за поемане на дружествения дял от съдружника Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт, отразяващ настъпилите промени в състава на дружеството, което от О. става еднолично Е. с едноличен собственик на капитала Д. А. Р., и в частта на присъдените разноски.
УКАЗВА на касатора Т. Д. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер 15 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 23.10.2012г. по в. т. дело № 399/2012г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.