ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 810
София, 22.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1672 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.А. Ж. срещу решение № 2116 от 20.11.14 г по гр.дело № 1037/14 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение от 13.12.2013 г по гр.дело № 730/12 г на Софийски окръжен съд, като е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на брат му В. Ж. Ц., причинена на 31.08.2007 г от В. И. В., признат за виновен по н.о.х.д.№ 203/08 г-служител на ответника във връзка с работа, възложена му от последния.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими.
Въззивният съд е приел за установено, че на 31.8.07 г в КК „Б.”, В. И. В. като технически ръководител на обект „апартаментен хотел в КК „Б.”, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща повишен източник на опасност-изпълнение на строително-монтажни работи на незаконен строеж, е причинил по непредпазливост смъртта на В. Ж. Ц. /брат на ищеца/, който е изпълнявал длъжността „общ работник” при ответното дружество.Със споразумение по н.о.х.д № 203/08 г на СОС, В. В. е признат за виновен за престъпление по чл.123 ал.4 вр.ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.Прието е от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, че след смъртта на В. е обострено заболяването на ищеца-паническо разстройство, а психическото и емоционално напрежение и стресът са послужили за отключване на артериална хипертония.От показанията на разпитаните свидетели е установено, че ищецът е понесъл тежко смъртта на брат си : изпаднал е в депресия, получил е световъртежи, сънят му е бил влошен-стряскал се е насън и е бълнувал за брат си.Поради изложеното въззивният съд е приел, че ищецът е преживял психически болки и страдания, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, но същите не подлежат на обезщетяване от страна на делинквента, респ. от страна на лицето, възложило работата, тъй като Ц. е брат на пострадалия и като такъв е изключен от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, определени по изчерпателен и задължителен начин с ППВС № 4/61 г, ППВС № 5/69 г и ППВС № 2/84 г. Прието е за недоказано и обстоятелството, че ищецът е бил нетрудоспособен и издържан от брат си.Поради изложените съображения искът по чл.49 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Подържа се, че материално правния въпрос „представлява ли брата на пострадалия лице, от кръга на тези, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди поради смърт от деликт” се разрешава противоречиво от съдилищата.Като израз на това противоречие са представени две влезли в сила съдебни решения, а именно : решение от 19.7.2013 г по гр.дело № 172/12 г на Районен съд-Първомай и решение № 204 от 30.1.2014 г по гр.дело № 3039/13 г на Пловдивски окръжен съд, 7 гр.състав.С тези решения са уважени искове по чл.226 ал.1 от КЗ, предявени от лица, които имат качеството „брат” на починалия при злополука, вследствие на ПТП, като съдилищата са им присъдили обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдалия.
Заявеното касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е налице, доколкото поставения от касатора материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2116 от 20.11.14 г по гр.дело № 1037/14 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.