Р Е Ш Е Н И Е
№ 810
гр.София, 27.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1639 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. А. К. срещу решение № 2* от 19.12.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, постановено по гр.д. № 2* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 42 от 13.04.2007 г. по гр.д. № 117 от 2007 г. на Пловдивския районен съд, 17 граждански състав за отхвърляне молбата на С. К. по чл.13, ал.2 от ПУРНЕС за отмяна на решенията на ОС на е. с. на ЖСК „Л”, бл.202, вх. В в гр. П., ж.к. Тракия”ЕС, взети на 08.01.2007 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че 3-дневният срок за изпращане покана на е. с. за проведеното на 08.01.2007 г. събрание бил спазен, въпреки че касаторът получил такава покана на 05.01.2007 г. Неспазването на този срок само по себе си било нарушение на закона, поради което и решенията на ОС на ЕС, взети на събранието от 08.01.2007 г. били незаконосъобразни само на това основание, поради което е следвало да бъдат отменени. Неправилен бил и изводът на съда, че събранието било свикано от компетентно лице-председателя на У. на ЕС. Председателят на У. на ЕС Н. А. бил с изтекъл мандат към датата на свикване на събранието, поради което нямал право да го свика. Необосновано било прието, че касаторът сам можел да поиска свикване на такова събрание, тъй като чл.6, ал.2 от ПУРНЕС изисква искане на 1/5 от собствениците, а касаторът очевидно не представлявал 1/5 от собствениците на обекти в тази етажна собственост.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпил писмен отговор от ответника по делото.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.13, ал.2 от ПУРНЕС, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че при свикване на общото събрание на етажната собственост не е нарушена разпоредбата на чл.7 от ПУРНЕС за уведомяване на е. с. за събранието най-малко три дни преди него, тъй като ищецът е бил уведомен за това събрание на 05.01.2007 г., а събранието е проведено на 08.01.2007 г. За неоснователно е прието и твърдението на ищеца за незаконност на взетите на това събрание решения поради свикването му от от нелегитимен У. , тъй като У. на ЕС бил легитимен- преизбран с решение на ОС на ЕС от 21.04.2005 г.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Действително, неправилно въззивният съд е приел, че след като ищецът е бил уведомен за насроченото за 08.01.2007 г. събрание на етажната собственост на 05.01.2007 г. не е бил нарушен чл.7 от ПУРНЕС. Това основание за незаконосъобразност на решението на ОС на ЕС, взети на 08.01.2007 г. обаче въобще не е следвало да бъде разглеждано от съда, тъй като е било заявено след изтичане на преклузивния срок за оспорване решенията на ОС на ЕС. Съгласно чл.13, ал.2 от ПУРНЕС, заинтересованият собственик на обект в етажната собственост може да оспори решенията на ОС в 7-дневен срок от тяхното вземане, ако е присъствал на събранието, или от узнаването, ако не е присъствал. В случая ищецът и касатор в настоящото производство е присъствал на събранието на ЕС, проведено на 08.01.2007 г. и следователно е можел да поиска от съда да отмени взетите на това събрание решения поради нарушение на чл.7 от ПУРНЕС най-късно до 15.01.2007 г. В предявената от него на 15.01.2007 г. искова молба по делото такова основание за незаконосъобразност на решението на ОС на ЕС не е изложено. За първи път ищецът прави твърдение за незаконосъобразност на решенията от общото събрание на е. с. от 08.01.2007 г. поради неспазване на срока по чл.7 от ПУРНЕС за свикване на събранието в молба от 22.01.2007 г. С тази молба по същество се предявява нов иск за незакосъобразност на решенията на ОС на ЕС от 08.01.2007 г., който обаче е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.13, ал.2 от ПУРНЕС.
Единственото основание за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, взети на 08.01.2007 г., което е своевременно заявено от ищеца в исковата молба от 08.01.2007 г. и което съдът е следвало да разгледа, е за нарушение на чл.6 от ПУРНЕС относно компетентните органи да свикат общо събрание на е. собственици. Обосновано, въз основа на представения по делото протокол от О. събрание на етажната собственост от 21.04.2005 г., въззивният съд е приел, че към датата на свикване на събранието от 08.01.2007 г. С на ЕС се е състоял от Н. А. , С. М. /който е имал пълномощно от собственицата на обект в етажната собственост и негова майка Е/ и Т. К. , тъй като тези лица са били преизбрани за членове на У. за още две години на О. събрание на е. с. , проведено на 21.04.2005 г. Действително, ищецът С не е присъствал на събранието на ЕС, проведено на 21.04.2005 г. По направеното от него инцидентно оспорване на решението на ОС на ЕС от 21.04.2005 г. обаче съдът не следва да се произнася, тъй като оспорването е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.154 от ГПК /отм./: протоколът от ОС, проведено на 21.04.2005 г. е бил представен в съдебното заседание, проведено на 22.02.2007 г., в което С. К. е присъствал, поради което той е можел да оспори това решение като документ най-късно в същото съдебно заседание, а вместо това такова оспорване не е заявено нито в същото съдебно заседание, нито в следващото проведено на 15.03.2007 г. заседание, а едва в писмената му защита от 23.03.2007 г. Ако се приеме, че по същество това оспорване на протокола от 21.04.2005 г. представлява предявяване на инцидентен установителен иск по чл.13 от ПУРНЕС, то този иск също е предявен след изтичане на предвидения в чл.13, ал.2 от ПУРНЕС седемдневен срок от узнаването на решението: К. е узнал за решението на ОС на ЕС от 21.04.2005 г. най-късно на 22.02.2007 г. /съдебното заседание, в което той е присъствал и в което е било представено това решение на ОС на ЕС/, поради което е можел да предяви инцидентен установителен иск за отмяна на това решение най-късно на 01.03.2007 г., а както бе изложено по-горе за първи път ищецът е заявил, че оспорва решението на ОС на ЕС от 21.04.2005 г. едва в писмената му защита от 23.03.2007 г.
Обосновано е прието за неоснователно твърдението на ищеца в исковата молба за свикване на събранието от нелегитимен У. , тъй като членът на този У. С. М. нямал пълномощно да представлява Е. М. към датата на свикване на събранието от 08.01.2007 г. /пълномощното му било с изтекъл срок/. По делото е представено пълномощно от Е. Й. М. от 21.04.2005 г., с което последната упълномощава сина си С. М. С. да действа от нейно име в органите за управление на етажната собственост и да взема решения на общите събрания, като изрично е отбелязано, че упълномощаването е безсрочно. Недоказано е останало твърдението на касатора, че това пълномощно е антидатирано. Самият факт, че пълномощното не е нотариално заверено не е достатъчен да се приеме, че то не е издадено на отбелязаната в него дата. Като частен документ, изходящ от етажен собственик, доказателствената сила на това пълномощно следва да се преценява в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и становищата на страните. А в случая от съдържанието на решението на ОС на ЕС от 21.04.2005 г. може да се направи обоснован извод, че към тази дата С. М. вече е бил упълномощен от майка си Е да я представлява, а видно от самото пълномощно от същата дата, това упълнощаване е безсрочно.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ решението на Пловдивския окръжен съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2* г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.