2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
С., 18.08. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 97/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Д. С. Т., М. Й. П. и Й. С. П., срещу въззивното решение № 1225 от 25.10.2010 г. по в. гр. д. № 370/2010 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Ж. Т. А., И. А. П., Д. А. С., Д. С. А., И. Х. Г., Ф. Х. Т. и К. Х. Д. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3970 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 7789/2007 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че ответниците, сега касатори, не са собственици на реална част с площ 250 кв. м. от поземлен имот № 179 по кадастралния план на с. о. “Бялата чешма, Дъбравата и М. рид” в землището на[жк]в [населено място].
По предявения отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя, призната за възстановяване в полза на ищците с решение на поземлената комисия № 1066 от 25.02.2004 г. като част от имот № 3685, ответниците са противопоставили възражение, че имотът е бил предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет на техния наследодател С. Д. П., като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд приел, че ищците са доказали своето право на възстановяване на собствеността, а ответниците не са установили в полза на наследодателя им да е било предоставено право на ползуване, което е било в тяхна тежест, предвид изричното оспорване на това твърдение още с исковата молба; съобразил и, че признанието С. Т. П. да фигурира в списъка към протокол № 14/9 от 21.11.1979 г. на ИК на ОНС-В. под № 108, направено от адвокат Д. Г. в съдебното заседание на 12.06.2008 г., е и от името на ищеца Х. И. А., починал на 01.10.2007 г., а извършените от нея процесуални действия не са потвърдени от наследниците му. Другите предпоставки за придобиване на правото на собственост по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не са обсъдени от въззивния съд, който не се е произнесъл и по противопоставеното от ответниците в условията на евентуалност възражение за придобивна давност. След като е прието, че ответниците не са собственици, предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е уважен.
С оглед изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставения от касаторите, определящ изхода на спора въпрос, за възможността в производството по отрицателен установителен иск, предявен от лице с признато право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, срещу ползувател, осъществил процедурата по изкупуване по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползуване да бъде оспорено от ищеца с твърдения за пороци при предоставянето му, ако то не е било оспорено по реда на пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по пар. 35 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 97/1998 г./.
Поради спецификата на конкретния случай касационното обжалване следва да бъде на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като решение № 88 от 27.04.2004 г. по гр. д. № 957/2003 г. на ВКС, ІV-то г. о., на което касаторите се позовават, разглежда различна хипотеза – с него е прието, че искът по пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се предяви, и то в рамките на преклузивния срок, само ако се касае до някое от изключенията, предвидени в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ – например ако продаденият от ТКЗС имот е в регулация и е застроен с жилищна сграда; в останалите случаи правоимащите по реституция по ЗСПЗЗ нямат правен интерес от този иск, тъй като получават защита на правата си пряко от разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1225 от 25.10.2010 г. по в. гр. д. № 370/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: