О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
София, 20.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 480/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК..
Г. Г. И. от с. М., област Б. е подал касационна жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 466/2007 год. и приложил изложение за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Г. С. Г. от гр. Б. счта жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд с решение по гр. д. № 1671/2006 г. е отхвърлил предявеният от Г. И. против Г. Г. иск за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, извършен с нот. акт № 139/18. 6. 2004 г. на нотариус Ат. Д. от района на Бургаския районен съд. Решението е оставено в сила от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 19. 10. 2007 г. по гр. д. № 466/2007 г..
Искането на жалбоподателя И. за допускане касация на въззивното решение на Бургаския окръжен съд е заявено на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по съображения, че решението е в противоречие с практиката на ВКС, като са приложени три съдебни решения на състави на касационния съд по искове на основание чл. 227, ал. 1, б”в” ЗЗД за отмяна на дарение, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае..
Въззивното решение за отхвърляне на иска на И. за отмяна на дарението по нот. акт № 139/2004 г., с което той е дарил на ответника Г три ниви и идеални части от две ниви, всички в землището на с. М., е постановено, след като окръжният съд е приел, че дарителят не е изпаднал в състояние, при което се нуждае от издръжка от 150 лв. месечно, която е поискал от Г. и той е отказал да заплаща. Този извод на въззивния съд е обоснован от доказателствата по делото във връзка с нуждите и материалните възможности на ищеца, като е отчетено, че той получава пенсия 124 лв., разполага със собствено жилище – къща и дворно място в с. М., притежава лек автомобил и мотопед, които ползва и през 2003 год. е продал апартамент в гр. Б. за 32 701 лв., съгласно удостовереното в нотариалния акт, която сума би могла да задоволи нуждите му от издръжка за повече от 10 години напред. Съдът е отчел и ограничените материални възможности на надареният- ответникът Г. , също пенсионер с пенсия от 141 лв., в недобро здравословно състояние и сам нуждаещ се от допълнителни средства за съществуване. Произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е съобразено с точното прилагане на закона – изискването на чл. 227 б.”в” ЗЗД , дарителят да се нуждае от исканата издръжка 150 лв. месечно. На базата на доказателствата по делото решаващият съд е приел, че ищецът неоснователно претендира за такава издръжка, дължима от ответника, за това, че го надарил с недвижими имоти – ниви, с обща данъчна оценка 723.85 лв ., както е удостоверено в нотариалния акт, след като разполага с достатъчно собствени средства за обезечаване на нуждите му. Не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие с практиката на ВКС, тъй-като приложените решения на състави на касационния съд възпроизвеждат същия принцип на закона – реална нужда на дарителя от търсената издръжка.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 19. 10. 2007 г. по гр. д. № 466/2007 г. по жалбата на Г. Г. И. от с. М., област Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: