3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
С., 13,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №43/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ж. К. Е. от [населено място] против решение № 231 от 20.10. 2011 г. по гр.д. № 300/2011 г. на Старозагорски окръжен съд
Ответникът по касация- С. Г. Д. от [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Старозагорски окръжен съд е отменил постановеното от първостепенния Радневски районен съд решение, с което е бил уважен предявения от касатора против Д. иск с правно основание чл.422 ГПК и по същество го е отхвърлил. За да постанови обжалваният резултат, решаващият състав е приел, че след като ищецът в исковата си молба е твърдял, че вземането му спрямо ответницата е по договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед, същият е следвало да докаже наличие на такава сделка. Прието е още, че свидетелските показания, установяващи предаването на сумата 22422лв. на ответницата са недопустими, с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Направен е извод, че след като ищецът е твърдял в исковата си молба, че вземането му произтича от каузално правоотношение в негова тежест било да го докаже.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, като е развил съображения за наличието им. Поставените от касатора въпроси относно нуждата да се изследва наличие на „каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна, едностранна сделка не е оспорен от издателя”, както и въпроса относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са свързани пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат. Посочените релевантни правни въпроси са разрешени в противоречие не само със сочената от касатора казуална практика, но и с решение №119 от 08.07.2011г. на ВКС, ТК, І т.о. о т.д.1160/10г., постановено по реда на чл.290 ГПК и съответно формирало задължителна практика по въпроса относно разпределението на доказателствената тежест за доказване наличието на каузално правоотношение между страните и обвързаността на последното с издадения запис на заповед като каузална сделка,с което изрично е прието, че когато длъжникът не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то липсва задължения за поемателя на ефекта да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича. Макар и това решение да е постановен във връзка с иск по чл.254 ГПК / отм./ правните изводи както и въпроса поставен по реда на чл.290 ГПК са релевантни и към настоящия случай, поради идентичност във фактическата обстановка по спора и поради това, че положителния и отрицателен установителен иск имат аналогична правна природа като различието е единствено в процесуалните позиции на страните. Или поставените въпроси са били разрешени в посочените съдебни актове по начин различен от разрешението на въззивния съд, а именно прието е, че при липса на възражение на длъжника – издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на определено каузално правоотношение, за обезпечението, на което е издаден менителничния ефект, кредиторът – поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка. В същия смисъл са и постановените решения по чл.290 ГПК – решение №145/10г. на ВКС, І т.о., решение №173/11г., на ВКС, І т.о., решение 85/12г. на ВКС, І т.о. с които са разрешени със задължителна практика въпросите относно разпределянето на доказателствената тежест и с които е прието, че съдът извършва проверка за съществуване на каузално правоотношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на конкретно такова. С оглед, обаче обоснованото противоречие със задължителна практика на ВКС, обуславящо наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ирелевантна е цитираната от страната казуална практика, с която обективно е прието същото. По тази причина касационно обжалване следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.1 ГПК., На основание чл.84, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 448.44лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231 от 20.10. 2011 г. по гр.д. № 300/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора- Ж. К. Е. от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 449.44лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: