3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
С., 19.08. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1310/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г. Г. Г. – пълномощник на Д. И. Б. и В. В. Б., срещу въззивното решение № 149 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 32/2010 г. на Шуменския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ответниците Севдалин В. С. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, от Р. С. Т., П. С. П., Р. С. П., Добра В. П., А. Д. С. и Общината [населено място] не са постъпили отговори по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт.
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 751 от 31.10.2007 г. по гр. д. № 3060/2006 г. на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че касаторите са собственици на 35.96/294 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], и исканията за изменение на н. а. № 2/1995 г. и н. а. № 118/2004 г.
По делото е установено, че с н. а. № 28/1976 г., съставен по реда на чл. 20 от Закона за собствеността на гражданите /З. – отм./, ищцата Д. Б. се легитимира за собственица на масивна жилищна сграда и два навеса, както и на 34.86 кв. м. от дворното място, съставляващо дворище пл. № 4412 от кв. 268 по плана на [населено място], в което сградите са построени. От описаните като приложения към акта доказателства е видно, че собствеността върху терена е придобита с допълнително решение № 17/76 г. С него е допълнено решение № 9 по протокол № 6 от 29.04.1976 г. относно неоценената площ от 34.86 кв. м., върху която са застроени жилищната сграда и двата навеса.
Съгласно указанията в отменителното решение № 679/2009 г. от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1496/2008 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., въззивният съд, при новото разглеждане на делото, по реда на косвения съдебен контрол, счел, че първоначалното решение № 9/76 г., постановено по предложение на собствениците, не е включвало продажба на част от дворното място – имало е за предмет само съответните постройки, ведно с правото на строеж за тях, но не и частта от мястото, върху което са построени. Впоследствие то е допълнено с решение № 17/76 г. за продажба и на 34.86 кв. м., но по делото не са събрани доказателства за съдържанието на предположението, отправено от продавачите до ИК. На следващо място, доколкото молбата от продавачите, цитирана в протокола от 25.06.1976 г. по чл. 34 ППЗСГ /отм./ за оценка, е депозирана два месеца след постановяване на решение № 9/76 г. с предмет продажба на сградите, по отношение на земята е следвало да се проведе нова процедура по продажбата.
Оттук съдът заключил, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили предложението за продажба да е включвало и частта от земята, и след като съобразно чл. 15 и сл. З. /отм./ народният съвет не е разполагал с правомощието да изменя предложението при обявяване на продажбата, при определяне на цената и купувача или при снабдяването на купувача с нотариален акт, то решение № 17/1976 г. се явява извън рамките на вменените по закон правомощия на административния орган и е нищожно.
Като допълнителни са изложени съображения по приложението на чл. 59 З. /отм./, тъй като за продажба е определена реална част от парцел, а доколкото е установено, че налични са били няколко самостоятелни обекта, собственост на различни лица, продажбата е извършена и в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗС и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е нищожна поради невъзможен предмет.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въпросът за материалната законосъобразност на допълнителното решение № 17/1976 г. е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС и ТР № 1/1995 г. на ОСГК. Съгласно тази практика когато в един съсобствен терен има самостоятелни обекти /сгради/, собственост на различни лица, приложим е установеният в закона режим относно етажната собственост – идеалните части от мястото са общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и те, както и останалите общи части, нямат самостоятелно съществуване, а се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат. Ето защо, допълвайки решение № 9/1976 г., чрез обявяване на купувача на сградата за купувач и на съответната прилежаща идеална част от мястото, административният орган е постановил едно валидно решение, спазвайки логиката и текста на закона. Обратно, провеждането на нова процедура и обявяването на друго лице за купувач на част от мястото, би било в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗС.
При това изложение касационното обжалване следва да се допусне по въпроса, уточнен от състава на Върховния касационен съд съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: дали идеалните части от дворното място, които се припадат към обект, предмет на разпореждане по реда на чл. 20 З. /отм./, се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат, в случаите, когато в съсобствен парцел са построени обекти, които принадлежат на отделните съсобственици на парцела. Тъй като разрешаването на въпроса е в зависимост от конкретните данни по случая, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 149 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 32/2010 г. на Шуменския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 15.00 /петнадесет лв. и 00 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: