О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
София, 13.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1523 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Б” Е. регионален център “С” с адрес в гр. С., ул. “. № 1, чрез процесуалния му представител адв. К, против въззивното решение без номер от 29 май 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е отменено решение без номер от 23 юли 2003 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2003 г. и е отменена заповед № 346 от 13 септември 2002 г. за дисциплинарно уволнение на Ц. С. И., И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да й заплати сумата от 2116 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на материалния закон и са допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, защото законодателят не е поставил изискването задължително работодателят да уведоми работника, че обясненията се искат по повод на открита процедура по налагане на дисциплинарно наказание, а изисква обясненията да се дадат по конкретно посочени и индивидуализирани нарушения; по искането за обяснения ищцата е дала такива и й е била предоставена пълна възможност за защита; доказателствата по спора не са обсъдени в своята цялост; неправилно предходният състав на ВКС е дал указания да се отстрани нередовност на исковата молба, поради което въззивният съд заменил една страна с друга в нарушение на чл. 117 ГПК без съгласието на ответната страна. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе по въпроса следва ли работодателят задължително да уведоми работника, че иска обяснения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина в рамките на дисциплинарно производство за търсене на дисциплинарна отговорност по КТ. Допускането до касационен контрол се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – поради противоречивото разрешаване на поставения въпрос от съдилищата. Представят се решение № 1* по гр.д. № 2* за 2002 г. на ІІІ ГО и решение № 6* по гр.д. № 1* за 2002 г. на ІІІ ГО.
Ответницата Ц. С. И. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. М, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква, че не е налице основанието за допускане на решението до касационен контрол, защото константната практика на ВКС, например в решение № 764 по гр.д. № 1* за 1997 г. на ІІІ ГО, приема, че работникът следва да бъде уведомен, че срещу него започва дисциплинарно производство и в рамките на такова той е призован да даде обяснения; сочените от касатора решения са инцидентни; касаторът не сочи противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата; касационната жалба е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ищцата не е била известена от субекта на дисциплинарната власт за обстоятелството, че обясненията й се искат с оглед открита дисциплинарна процедура, а обяснения, дадени от служителя, без същият да е уведомен, че те са с оглед налагането на дисциплинарно наказание, нямат правно значение, тъй като обясненията следва да се дават по повод на конкретно дисциплинарно нарушение, а не въобще, както било в разглеждания случай. Съдът не е разгледал спора по същество във връзка с нарушаването на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставения правен въпрос. Макар касаторът, както и ответницата, неправилно да посочват в съображенията си основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, представените съдебни решения на състави на ВКС по отменения ГПК не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което и във връзка с тълкуването, дадено в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 3, касационното обжалване се търси именно при условията на т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Поставеният правен въпрос е разрешаван противоречиво.
За касационното производство касаторът дължи държавна такса от 73 лева, които следва да бъдат внесени по сметка на ВКС.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 29 май 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
УКАЗВА на касатора “Б” Е. регионален център “С” с адрес в гр. С., ул. “. № 1, в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесени по сметката на съда 73 лева държавна такса за касационното производство, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване след представянето на доказателство за внесената държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: