РЕШЕНИЕ
№ 815
София, 28.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2078/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е по подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба от Г. К. Я. и Б. Н. С. срещу въззивното решение от 22.01.2008 г. по в. гр. д. № 302/07 г. на Окръжния съд гр. М.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска – касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./.
От ответниците по касация Й. К. М. счита жалбата за неоснователна, Г. К. К. и А. К. К. не са взели становища по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение е обезсилено решението от 22.02.2007 г. по гр. д. № 1110/05 г. на Районния съд гр. М., с което е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е признато за установено, че нива с площ от 2.800 дка в местността “С” в землището на с. К., сега кв. “К” на гр. М., при посочени граници и съседи, преди образуването на ТКЗС е била собственост на К. С. К. – наследодател на ищците, сега касатори. Въззивният съд намерил, че административното производство по възстановяване правото на собственост на К. К. е приключило с отказ, по която причина искът с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим при последната хипотеза на ТР № 1/97 г. на ОСГК /р. II/. Затова и първоинстнационното решение е обезсилено като постановено при порок, за който въззивният съд следи служебно, а производството по делото е прекратено.
Обжалваното решение е неправилно.
За да се произнесе по допустимостта на иска, въззивният съд се позовал на две решение на поземлената комисия – по протокол № 24В от 23.12.1992 г. /л. 94 по гр. д. № 1110/05 г. на Районния съд гр. М. и по протокол № 24 от с. д. /л. 96 по същото дело/. С тях е отказано възстановяването с план за земеразделяне на заявения по преписка вх. № 2* от 31.01.1992 г. имот с площ от 2.800 дка в местността “С”. Съдът обаче, не е прочел тази част от съдържанието на първия документ, в която е обяснено, че имотът попада с терен по пар. 4 от /ПЗР на/ ЗСПЗЗ и ще бъде възстановен с решение по чл. 18ж, ал. 1 /ППЗСПЗЗ/ в реални граници /след уреждане на взаимоотношенията със сегашните ползуватели/. Във втория, в графата “забележка”, е записано пар. 4 /от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Обстоятелството, че имотът по заявлението на К. К. е част от помощния план на имотите по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в зона “П” и е включен в имот № 6* определен за възстановяване на наследниците на К. М. К. – ответниците по делото, се установява от удостоверение № 9* от 18.01.2006 г. на Общината гр. М.. 30 от първоинстанционното дело/.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че производството по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ не е завършило. Затова и хипотезата на недопустимост на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ поради приключило адмминистративно производство с отказ за възстановяване правото на собственост на наследодателя на ищците, не е налице. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Той следва да се отмени, а делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение от 22.01.2008 г. по в. гр. д. № 302/07 г. на Окръжния съд гр. М..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд гр. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: