5
гр. д. № 185/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 816
София, 20.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 185 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 17.06.04 г. по гр. д. № 2771/2003 г. В. районен съд е осъдил Р. Х. С. и С. С. И. и двете от гр. В. да ревандикират на Г. Н. П. и Л. Н. С. и П. С. П. реална част с площ от 1265 кв. м. от недвижим имот, съставляващ пл. № 1569 по КП на м. П. в землището на гр. В. както и реална част с площ от 165 кв. м. от имот пл. № 1568 в същата местност и землище. Отхвърлил е предявената под формата на възражение от Р. С. претенция за заплащане на сумата 31500 лв., представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на направени подобрения
С допълнително решение от 24.11.2004 г. е допълнено първоначалното като е отхвърлена и алтернативно предявената претенция за заплащане на стойността на разходите за извършените подобрения.
С решение от 03.11.2009 г. по гр. д. №148/2005 г. В. окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното в частта относно ревандикационния иск. Отменил е решението в частта, с която е отхвърлено възражението за подобрения и е осъдил ищците П. и С. да заплатят на Р. Х. С. сумата 6140 лв. представляваща нейният дял от стойността на извършени разходи за построяване на масивна жилищна сграда в имота и второстепенна постройка. Прекратил е производството по подадената от С. С. И. жалба срещу първоинстанционното решение в частта за подобренията като недопустима.
Недоволна от решението в частта, с която е уважен ревандикационния иск е останала ответницата Р. Х. С. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с доводи за недопустимост, като постановено по преждевременно предявен иск, преди завършване на процедурата по реституиране на земеделския имот с постановяване на решение от административния орган въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти придружено с издадена скица за имота, която да е неразделна част от него. Развит е довод и за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяването му. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК. Твърдението е за това, че съдът е разрешил процесуалния въпроса за допустимостта на иска в противоречие с постоянната практика на ВКС. Също в противоречие със задължителната практика на ВКС е произнасянето по процесуалния въпрос за преценка на доказателствата по реда на чл. 188 ГПК.
Противоречиво е разрешен и материалноправния въпрос дали решенията на ОСЗ (ПС), от които ищците черпят вещни права, отговарят на изискванията за валидност и ги легитимират като собственици на реституиран земеделски имот.
Срещу решението, в частта в която то представлява определение за прекратяване производството по подадената от С. С. въззивна жалба е подадена частна касационна жалба от същата с довод за необоснованост на извода за недопустимост на въззивната й жалба. В изложението по чл. 283, ал. 4 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса дали тя е процесуално легитимирана да обжалва решението в частта, с която е отхвърлено възражение за подобрения направено от другата ответница, след като касаторката се е “присъединила” към това възражение. В изложението към частната касационна жалба не е направено позоваване на някоя от предпоставките за допускане на касационна проверка на въззивно решение.
По жалбата на Р. Х. С..
За да уважи ревандикационния иск съдът е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на имота на основание решение на ОСЗ (ПК) № 74 издадено на 07.12.1998 г. и решение № 666 от 05.01.2000 г., в което е посочено, че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. Във второто решение е посочено, че се издава въз основа на изготвен комбиниран план за местността и признатият за възстановяване имот нива от 3.480 дка съставлява имот пл. № 1125 (вписан на ръка без отбелязване, кой е направил допълването) от имотите включени в терен по § 4 в кв. Г., м. “Т. бей”.
На следващо място е намерил за недоказано възражението на ответниците, че имотът е бил предоставен на наследодателя им на основание ПМС 21 от 1963 г., който извод е мотивирал с това, че решението за предоставяне на имота е било издадено от Лозаро-винарски комплекс гр. В., който правен субект не е бил оторизиран с такива права. Приел е, че с представения протокол № 9 от проведено на 26.07.88 г. заседание на ИК на О., с което е одобрен списъка на лицата, ползващи земи на основание ПМС 26, на наследодателя на ответниците е бил предоставен имот с площ от 600 кв. м. в м. “Ракитника”, който е различен от ползвания и застроен от него.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса дали актовете на ОСЗ, от които ищците черпят права, ги легитимират като собственици на спорния имот или с него само им е признато правото на възстановяване, без да съобрази установените изисквания за издаването му, установени в нормите на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ и § 4к от ПЗРЗСПЗЗ и редакциите им към момента на издаването им.
Първото решение на комисията от 1998 г. не съдържа индивидуализация на имота с граници, съседи и категория. Към него не е приложена скица на имотите, които се възстановяват, поради което с него само е признато право на възстановяване на земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Второто решение издадено на 05.01.2000 г. е постановено при действието на нормата на § 4к в редакцията й след изменението с ДВ бр. 68 от 1999 г. и в него имотът не индивидуализиран въз основа на кадастрален план и план на новообразуваните имоти. Посочено е, че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на план на новообразуваните имоти.
По делото не се установява да е издадена заповед на кмета на общината, с което да е завършен фактическия състав по възстановяване на имота.
Въпросът дали решението на административния орган легитимира правоимащите лица като собственици на реален обект се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
Обсъждането на доказателствата за предоставяне правото на ползване също е направено в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. и константната практика по прилагането на тази процесуална норма, което също обуславя предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението и по този разрешен процесуален въпрос.
По жалбата на С. С..
Предмет на частната касационна жалба е решението в частите, с които е отхвърлена претенцията на Р. С. припадащата й се част от стойността, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията и алтернативната претенция за присъждане същата част от стойността на разходите за направата на продобренията. Касаторката обуславя правния си интерес от въззивно обжалване на решението с това, че тя се била присъединила към направеното от майка й възражение за заплащане на посочените суми. В изложението към нея не е посочено кой е решеният процесуален въпрос и на коя от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК се иска допускане касационна проверка.
За да остави въззивната жалба без разглеждане като недопустима съдът е намерил, че жалбоподателката не е направила възражение за извършени подобрения в имота.
Изводът съответства на данните по делото. Процесуалният закон не допуска упражняването на това процесуално право чрез волеизявление за “ присъединяване”, поради което законосъобразно е прието, че то не е надлежно упражнено. Наред с това съдът е отхвърлил претенцията до размер на делът на ответницата Р. С., по останалата част от това вземане няма произнасяне. Ако касаторката е считала, че е сезирала съда с такова искане, то тя е разполагала с правната възможност да иска допълване на решението с произнасяне по него.
След като в касационната жалба не са изложени основания за допускане касационна проверка – изискване установено в нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК, то не следва да се допуска касационна проверка на въззивното решение в тази част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.11.2009 г. по гр. д. №148/2005 г. В. окръжен съд, в частта, с която е уважен ревандикационе иск за част с площ от 1265 кв. м. от недвижим имот, съставляващ пл. № 1569 по КП на м. П. в землището на гр. В..
УКАЗВА на касаторката Р. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 2% от следващата се държавна такса, определена на база данъчна или пазарна оценка на имота, като представи доказателство както за оценката му така и за внесената държавна такса.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Не допуска касационно обжалване на същото решение в частта, с която е прекратено производството по гр. д. № 148/05 г. на ВОС по въззивната жалба на С. С. И., срещу първоинстанционното решение с което е отхвърлено възражението на Р. С. за направени подобрения в имота.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: