ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 817
гр. София, 12.12.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03 декември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2738/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [община] срещу решение №1855/26.10.2012 г. по в.гр.д. № 2539/2012 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 12.04.2012 г. постановено по т.д. №90/2011г. на ОС-Кюстендил , с което касаторът е осъден на основание чл.266 ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца [фирма]-гр.София възнаграждения по три договора за строителство в размери съответно: 112 580,70 лева по договор №268/08.09.2008 г. и доп.споразумение от17.02.2010 г., 225 170,28 лева-по договор №ІХ-8/11.09.2009 и доп.споразумение от 17.02.2010 г.и 167 676,92 лева –по договор №322/17.10.2008 г. и доп.споразумение от 18.02.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми считано от подаването на исковата молба.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между страните са сключени процесните три договора , както следва: №268/08.09.2008 г. за извършване на строителн-монтажни работи по строителство на басейн, ремонт на детски басейн и благоустрояване на терена около тях срещу заплащане на 963 825,24 лева цена без ДДС с краен срок на строителство-датата на съставяне на констативен протокол-обр.15, втори договор №ІХ-8/11.09.2009 г. за доп.СМР на същия обект на обща сойност 225 170,28 лева с ДДС с краен срок-изаването на разрешение за ползване. В последствие на 17.02.2010 г. е сключено допълнително споразумение към двата договора, в който с оглед издаването акт обр.15 за извършените СМР, страните са се споразумяли, че [община] като възложител по двата договора дължи на изпълнителя-ищец както следва: по договор №268/08.09.2008 г. 112 538,70 лева с ДДС, а по договор №ІХ-8/11.09.2009 г. 225 170,28 лева с ДДС, които общината-възложител се е задължила да заплати в рамките на календарната 2010 г.. С оглед съставянето на констативен протокол-обр.15 и съдържанието на доп. споразумение, съдът е заклю- чил, че договорените СМР са изпълнени изцяло и надлежно приети без възражения от Общината възложител , която дължи плащане на ищеца-изпълнител до размера на изрично посочените в допълнителното споразумение суми. Аналогична е ситуацията и по договор №322/17.10.2008 г. и доп.споразумение от 18.02.2010 г , за изпълнените СМР , по който е изаден акт обр.15 , а в споразумението е уговорена като дължима на изпълнителя сумата от 217 676,92 лева-стойност с ДДС, от които сумата от 50 000 лева са платени на 27.06.2011г.. Въззивният съд е разгледал оплакванията на ответната страна в жалбата срещу първоинстанционното решение и е приел за неоснователни доводите в нея, в насока неразглеждане на възражението за нищожност на договора, тъй като същото не е направено в срока по чл.133 ал.1 ГПК, доколкото ответната община изобщо не е подала отговор на същата,съгласно чл.131 ГПК и следователно налице е процесуална преклузия на това възражение на ответника. Същото се отнася и до оплакването,че не е открито производство по оспорване истинността на приложените към ИМ писмени доказателства : протоколите,с които работата е приета. Преклузията на основание чл.133 ГПК относно тези процесуални действия изключва задължението на съда по чл.146 ал.2 ГПК да указва на ответната страна да сочи доказателства за факти, които не се навеждат в отговора на ИМ, поради това, че такъв изобщо не е подаден от последната.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора следните въпроси:1. допустимо ли е съдът да постанови решение въз основа на оспорени писмени доказателства, по отношение на които не е открито производство по чл.193 ГПК, 2. при допуснато процесуално нарушение по чл.146 ал.2 ГПК следвало ли е въззивния съд да повтори опороченото процесуално действие и 3. следва ли въззивната инстанция да обсъди представените пред нея писмени доказателства и в случай,че са неотносими, да обоснове този свой извод.
Така формулираните въпроси са относими към предмета на спора, доколкото касаят процедурата пред инстанциите по същество, но отговорите им не биха обусловили изход на спора, който да е различава от този в обжалваното решение. Това е така, тъй като, като не е подала писмен отговор на исковата молба и по този начин е пропуснала да направи възражения по исковете и да оспори истинността на приложените към нея доказателства, съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК ответната страна е изгубила възможността да направи това по-късно в процеса, доколкото, нито се твърди от страната, нито се установява пропускът да се дължи на непредвидени обстоятелства. Следователно, поради настъпилата преклузия, не са налице процесуални пропуски на съда, които биха релевирали отговорите на горните въпроси, с оглед евентуален противоположен резултат по настоящия спор. Ето защо посочените от касатора въпроси не се явяват от значение за изхода по настоящия спор, а съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това : т.е. селективните основания по чл.280 ал.1т.т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1855/26.10.2012 г. по в.гр.д. № 2539/2012 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.