О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
София, 15.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 334/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 17 от 04.01.2012 г. по в.гр.д. № 717/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решението от 22.11.2010 г. по гр.д. № 790/2009 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което са осъдени [фирма] със седалище [населено място] и [фирма] със седалище [населено място] да предават на основание чл. 108 ЗС на М. С. Н., К. С. В., Н. С. Н., П. Н. Г., В. Н. П., Ц. Н. В., Ф. Ф. С., Е. А. В., Р. В. В., Ф. В. В., П. Г. В., И. П. В., С. П. Д., Д. Л. Т., Л. Г. Т., А. Г. Д., С. Н. Т., Е. П. Т., Р. П. Т., Б. В. К., К. И. Ф., М. А. В. и П. А. В. владението върху следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ 10045 кв.м, съставляващо реална част от бивш имот пл.№ 37 по стар кадастрален план от 1939 г. на [населено място], Т..централа ”В.” и[жк], попадащ в южната част на УПИ ІV- Стоп. Дейности [фирма], кв.7 по действащия план на [населено място], Ю. индустриална зона, І-ва и ІІ- ра части, целият с площ 44 600 кв.м, правото на собственост върху който е възстановено на ищците с решение № 22631 от 21.10.1997 г. на ПК- [населено място], и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост № 46, т.ІІІ, дело № 427/ 10.08.2005 г.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма] и от [фирма] чрез техния процесуален представител адв. А. Г.. Изложени са подробни доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че произнасянето на въззивния съд по няколко правни въпроса, обусляващи изхода на спора, е в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища в страната. Формулирани са следните въпроси: може ли да се приеме, че преобразуваното търговско дружество не е станало собственик на земята, която не е упомената в А., съставен преди преобразуването му, но е ползвана от него; ако един парцел е предоставен в неговата цялост за нуждите на държавно предприятие преди приватизацията му, но имотът не е актуван като държавна собственост в пълния му размер, може ли дружеството да се счита за добросъвестен владелец за останалата неактувана част; може ли се приеме, че предявяването на иск за собственост против владелеца води до прекъсване на придобивната давност, независимо от изхода по това дело; кое действие може да бъде разглеждано като такова, водещо до прекъсване на давността и как трябва да бъде доказано владението, за да се приеме, че същото не е било прекъсвано.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 22631 от 21.10.1997 г. на ПК – П. е било възстановено на наследниците на Н. П. В., И. П. В. и Ф. П. В. правото на собственост в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници върху имот с площ 10.045 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], м. “Б. мандра”, съставляващ част от имот пл.№ 37 по стар план от 1939 г., който попада в парцел ІV- Завод ”Н. Й. В.”. Приел е, че възстановеният имот попада в отредения при действието на плана от 1972 г. за нуждите на завод ”Н.Й. В.” резервен терен с площ 22 дка. Този терен е бил оценен, но няма данни да е бил заплатен и за него няма съставен акт за държавна собственост. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че имотът е бил одържавен по предвидения за това ред и включен в капитала на [фирма], преобразувано впоследствие в [фирма], като при формиране на този извод се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което няма данни преди 1997 г. теренът да е бил включен в баланса на преобразуваното предприятие, а в баланса на [фирма] към 31.12.1997 г. земята е била заведена само стойностно. Отхвърлил е като неоснователно и второто им възражение, че земята е загубила земеделския си характер и не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като в тази насока е посочил, че върху терена не е бил изпълнен нито един от обектите, предвидени по изработения технологичен генплан- върху тази площ няма никакви постройки, а вещото лице от назначената съдебно- техническа експертиза е открило на терена само четири бетонни стъпки, както и наличието на стълб с кабел за кран до една от тях, не можело да се установи с категоричност и дали е бил отнет хумусния слой. Намерено е за неоснователно и третото възражение на ответниците за придобиване на правото на собственост върху терена на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Прието е, че ответниците не биха могли да се позовават на кратка 5-годишна придобивна давност, тъй като след като имотът не е бил включен в капитала на [фирма], то не е бил придобит на законово основание. На следващо място, започналата да тече от влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ давност е била прекъсната с подаването на молба от една от ищците – М. С., до кмета на [община] за попълване на кадастралната основа с възстановения имот, както и с предявяване на установителен иск за собственост на същия имот от ищците против ответниците, по който е било образувано гр.д. № 2920/07 г., поради което не е осъществен и фактическия състав на общата 10- годишна придобивна давност. Според въззивния съд обстоятелството, че производството по гр.д. № 2920/07 г., не може да обоснове извод, че давността не е била прекъсната, тъй като разпоредбата на чл. 116 ЗЗД касае само погасителната давност, а не придобивната давност.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпросите, свързани с основанията за прекъсване на придобивната давност. Произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с приетото в решение № 437 от 13.05.2009 г. по гр.д. № 1068/08 г. на ВКС, І г.о.; решение № 26 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 5911807 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1306 от 15.12.2008 г. по гр.д. № 5840/07 г. на ВКС, ІІ г.о., което обосновава наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите може ли да се приеме, че преобразуваното търговско дружество не е станало собственик на земята, която не е упомената в А., съставен преди преобразуването му, но е ползвана от него и дали ако един парцел е предоставен в неговата цялост за нуждите на държавно предприятие преди приватизацията му, но имотът не е актуван като държавна собственост в пълния му размер, може ли дружеството да се счита за добросъвестен владелец за останалата неактувана част. Твърдението на касаторите, че тези въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС и на останалите съдилища, не се подкрепя от решенията, на които се позовават, тъй като тези решения касаят други аспекти във връзка с приложението на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. В тях е прието, че трансформацията на правото на оперативно управление в право на собственост в хипотезата на чл. 17а ЗППДОбП е обусловена от посочените в самата норма правно релевантни факти – предоставяне на процесното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, заприходяване на имуществото по баланса на предприятието- праводател, липсата на данни същото да е било изключено изрично с акта на преобразуването и включването му в баланса на новообразуваното дружество. От същите предпоставки е изхождал и въззивния съд при проверка на възражението на ответниците, че имотът е придобит от [фирма] по реда на чл. 17а ЗППДОбП. Поради това по тези въпроси въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 04.01.2012 г. по в.гр.д. № 717/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касациионно обжалване в размер на 506.30 лв. и в същия срок представят доказателства за това в съда, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: