ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 817
София, 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2202 по описа за 2014 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. И. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.М. Д. срещу решение № 1934 от 17.12.2014 г по гр.дело № 2276/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 3755/15.7.2014 г по гр.дело № 17269/13 г на Варненски районен съд и вместо него е постановено друго, с което упражняването на родителските права по отношение на децата К. Р. И., род. на 10.11.2009 г и А. Р. И., род. на 5.8.11 г са предоставени за упражняване на бащата Р. И. П. ; определено е местоживеенето им при бащата в [населено място], обл.Варна ; определен е режим на лични отношения с майката и последната е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 80 лв за всяко дете.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба Р. П. И. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.К. А. от ВАК.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното : сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се, че материалноправния въпрос : за критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки въпроса на кого следва да се предостави упражняването на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители претендират това е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г и решения постановени по реда на чл.290 от ГПК, както следва : № 64 от 20.2.2012 г по гр.дело № 1398/11 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО и № 290 от 7.11.12 г по гр.дело № 640/12 г на ВКС, Трето ГО.
С обжалваното решение въззивния съд е приел, че двамата родители разполагат с идентични битови условия и материални възможности за отглеждане на децата, както и че проявяват необходимата грижа за задоволяване на непосредствените им нужди, както и , че майката разполага с възможността да ползва помощ от трети лица /тази на своята майка, с която живее съвместно/ за отглеждане и възпитание на децата, както и, че бащата е в състояние да ангажира помощ от трети лица при необходимост.Приел е също, че майката отсъства от страната поради работни ангажименти, а тези отсъствия формират у децата усещане за несигурност и препятстват възможността майката да установи с тях трайна и стабилна връзка на доверие, обич и сигурност, поради което е приел, че този който е по-пригоден да упражнява родителските права върху К. и А. е бащата.Приел е също, че последният е по-пригоден, тъй като отглежда и другата дъщерята на страните- М. род. на 20.3.2001 г като е успял да създаде между трите деца силна емоционална връзка, формирана в годините на съвместното им съжителство.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос, поради противоречие на въззивното решение с Постановление № 1 от 12.11.1974 г, тъй като не са спазени задължителните указанията съдът да направи комплексна преценка на всички обстоятелствата от значение за определяне това кому да бъдат предоставени родителските права, като не може да се приеме, че единствено определящо за това е обстоятелството, че предоставяйки родителските права върху непълнолетни К. и А. на бащата, не ще бъда прекъсната силната емоционална връзка между тях и сестра им М., която последният отглежда.От значение за преценка за интереса на децата е съвкупността от обстоятелства във връзка с конкретния случай, а не отделните такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1934 от 17.12.2014 г по гр.дело № 2276/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ЗАДЪЛЖАВА касаторът З. Д. И. да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 200 лв за разглеждане на касационната жалба по същество.
При неизпълнение на това задължение производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.