Р Е Ш Е Н И Е
№ 817
София 26.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1126/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. и П. И. Г., град С., подадена от пълномощника им адвокат В, срещу въззивно решение №417 от 19.11.2007 г. по гр. д. № 1778/2006 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според жалбоподателите въззивният съд неправилно е приел, че не е доказано предаването на процесния лек автомобил на ответника за ползване и поемането на задължение от последния да го върне. Противозаконното отнемане на автомобила впоследствие не означава, че ответникът се освобождава от задължението си да го върне или да заплати паричната му равностойност.
Ответникът по касационната жалба И. М. С., град С., не е заявил становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 18.04.2007 г. на Софийския районен съд по гр. д. №28086/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. и П. И. Г. срещу И. М. С. иск с правно основание чл.249, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на лек автомобил „Ф” с ДК №С 88 32 ТХ, рама №WVWZZZ1GZKW117709, двигател №RP092480, даден за ползване за периода 01.05.2003 г. – 06.05.2003 г. по договор за заем за послужване. Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че между тях и ответника има сключен договор за заем за послужване за процесния лек автомобил.
Жалбата е неоснователна, макар и мотивите на въззивното решение да не са прецизни. По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен договор за заем за послужване за процесния лек автомобил и същият е бил предаден безвъзмездно за ползване на ответника на 01.05.2003 г. Заемът за послужване е едностранен договор. Заемателят има задължения да да пази и ползва предаданета вещ. Според разпоредбата на чл.244, ал.1 ЗЗД той е длъжен да полага по-голяма грижа за вещта от тази на добрия стопанин като предпочете нейното запазване пред запазването на собствените си вещи. Противозаконното отнемане на автомобила обаче в случая представлява непредвидимо и непреодолимо действие на трето лице – случайно събитие, което означава, че има невиновна невъзможност за изпълнение на задължението на ответника за връщане на автомобила. При случайно събитие ако договорът е едностранен, длъжникът се освобождава от задължението си и рискът от неизпълнението е за кредитора – в разглеждания случай за заемодателите.
Няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №417 от 19.11.2007 г. по гр. д. № 1778/2006 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.