4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
[населено място] ,30,10,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 987 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. С. и Д. Д. К. – лично и като законен представител на малолетните Д. П. С. и Г. П. С., против решение № 2223 / 02.12.2013 год. по гр.д.№ 932 / 2012 год. на САС , ГК, ІІ състав , с което е потвърдено решение от 30.12.2011 год. по гр.д.№ 5767 / 2010 год. на СГС , І г.о. , 10 състав. Със същото са отхвърлени предявените от касаторите – наследници на починалия при ПТП на 10.04.2008 год. П. Г. С.,активно субективно съединени искове по чл.226 ал.1 КЗ,за обезщетяване на търпими от смъртта на наследодателя им неимуществени вреди.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,потвърдило изводите на първоинстанционния съд , за настъпила по изключителната вина на самия пострадал смърт на П. С. , а не в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на водача на причинилия увреждането лек автомобил – И. М. . Считат, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно оценката на събраните по делото доказателства / неанализиран в цялост доказателствен материал /, неправилно недопусната повторна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, непроизнасяне по всички доводи на ищците / несъобразена , съгласно чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП скорост, независимо че е била в диапазона на разрешената; неадекватно на условията – тъмен участък от пътя ,през тъмната част от денонощието , управление на къси светлини /, както и като постановено в противоречие със закона – т.1 и т.2 от ППВС № 7 / 1959 год. и чл.113 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от ЗДвП. Касаторите намират крайните изводи на въззивния съд, относно начина на придвижване на пострадалия, спрямо който начин и съгласно вариантността в заключението на СТЕ и САТМЕ ,е приета непредотвратимост на удара от страна на водача на лекия автомобил, необосновани от съдържанието на събраните свидетелски показания и заключения, като се съобрази и възприемането с резерва на показанията на водача,предвид заинтересованост от благоприятен за ответника изход на делото.
Ответната страна – З. [фирма] – оспорва касационната жалба, като формално сочи , че не са обосновани основания за допускане на касационното обжалване.Изложението,обаче,съответства на процесуална защита само по основателността на касационната жалба и като такова е несъобразимо при настоящото произнасяне.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, приемайки , с оглед събраните свидетелски показания и заключения на съдебна автотехническа и комплексна автотехническа и медицинска експертизи , че увреждането е резултат от „ случайно събитие „, за което не би могла да се ангажира отговорността на водача на увреждащия лек автомобил, поради липса на доказателства да е действал противоправно.Изводът е обоснован изключително с възприетия за доказан начин на придвижване на пострадалия наследодател – пресичане на пътното платно от ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил, а не по продължение на пътното платно отляво, при който начин на придвижване вещите лица са обосновали непредотвратимост на удара.Съдът е отчел, че лекият автомобил се е движил с разрешена за съответния пътен участък скорост, а самият той не е предполагал задължение за водача на лекия автомобил да предвиди възможна поява на пешеходци.Счел е,че изключителна вина за настъпване на ПТП има пострадалия С., с установена средна към висока степен на алкохолно опиянение,предприел действия в нарушение на чл.114 т.1 и т.2 и чл.113 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от ЗДвП .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси :
1/ Следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните и всички ангажирани от страните доказателства и съгласно чл. 235 ал.2 ГПК да основе решението си на приетите за установени от него обстоятелства и върху закона ? ; 2 / Следва ли мотивите да съдържат изложение / обсъждане / по всички доводи и възражения на страните , както и изрични и ясни съображения защо се считат неоснователни или ирелевантни ? ; 3 / Необходима ли е логическа последователност на изводите на съда ? и 4 / Следва ли въззивният съд да допусне нова комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза при надлежно оспорване на предходната пред първоинстанционния съд,независимо от липсата на събрани нови релевантни за спора факти във въззивното производство ?
Първият и вторият от поставените въпроси по същество се припокриват и предпоставят преценка за правилността на въззивното решение,на основанията по чл.281 т.3 ГПК ,различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК и неотносими в настоящата фаза на производството . Процесуалноправните въпроси не са формулирани в аспект на вложено от въззивния съд, различно от вложеното от законодателя съдържание на конкретна процесуалноправна норма,вкл. изрично посочената на чл.235 ал.2 ГПК.Пропускът да се произнесе по конкретен довод или да съобрази конкретно доказателство е директно нарушение на съдопроизводствено правило,преценимо при преценка основателността на касационната жалба, а не резултат от превратно тълкуване на процесуална норма.Впрочем касационната жалба не сочи конкретно кои доказателства въззивният съд не е съобразил при произнасянето си, като се отчете и извършеното от него препращане по чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Няма и наведено от въззивния съд съображение за некредитиране на конкретно доказателство,чиято необоснованост да би била санкционируема.Друг е въпросът относно коментара на доказателствата ,адекватността на който не би могъл да обоснове еднозначен отговор на процесуалноправен въпрос по приложението на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК . Необосноваването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС изключва възможността, а и необходимостта от преценка на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Така поставените два въпроса съдържат директен отговор в процесуалния закон,поради което не могат да съставляват правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,на който съдът да би отговорил различно.
Липсата на логична последователност в мотивите на съда е основание за необоснованост на въззивното решение, също преценима при проверка правилността му по същество и на основанията по чл. 281 т.3 ГПК,поради което и за този въпрос важи преждепосоченото относно непокриване на изискването за правен въпрос : такъв по който и прилагайки процесуална норма въззивният съд да е вложил различен от дадения от законодателя смисъл .
Четвъртият от поставените въпроси е предпоставен от отказа на въззивния съд да допусне нова комплексна съдебнотехническа и медицинска експертиза, каквато е изслушана и неоспорена от ищците в първа инстанция.Следователно, въпросът включва неверната предпоставка – своевременно оспорване на предходна експертиза в първа инстанция – и кумулативно съобразимата предпоставка за несъбрани във въззивна инстанция нови доказателства по релевантни за произнасяне от експертизата обстоятелства / доколкото разпитаните от въззивния съд свидетели не са въвели нови релевантни факти /. Своевременното оспорване в първа инстанция предоставя процесуално право на страната да претендира допускане на доказателственото средство,на основание чл.266 ал.3 ГПК и без наличието на нови обстоятелства и доказателства по делото,а наличието на такива предпоставя от една страна процесуално допустимо доказателствено искане за събирането им по реда на чл. 266 ал.2 ГПК и като последица от същото последващо допускане на експертиза въз основа на новоустановените факти и обстоятелства.Както се посочи по-горе – своевременно оспорване на първоначалната комплексна експертиза при приемането й в първа инстанция не е направено.Следователно, въпросът не кореспондира с твърдените релевантни за отговор на същия прочесуални действия на касаторите , а отделно не е и обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.290 ал.1 т.1 ГПК, с цитираното решение № 542 / 07.02.2012 год. по гр.д.№ 1083/ 2010 год. на ІV г.о. на ВКС .Според същото,допълнително или повторно заключение се възлага, когато съдът по възражение на страна / няма своевременно такова / или служебно констатира / липсва такава констатация / непълнота, неяснота или необоснованост на първоначално представеното заключение.
Следователно , касационното обжалване не следва да се допуска .С оглед изхода на спора,ответната страна принципно има право на възмездяване на разноски, каквито се и претендират – юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал. 8 ГПК . Представената от юрисконсулта на ответника защита ,обаче, както се посочи по-горе, съдържа изложение единствено по основателността на касационната жалба, поради което и не съставлява адекватна за настоящата фаза на производството – по чл.288 ГПК,а преждевременна спрямо изхода му защита.На това основание,настоящият състав не намира основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2223 / 02.12.2013 год. по гр.д.№ 932 / 2012 год. на САС , ГК, ІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :