1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
гр. София, 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2817 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [община] срещу решение № 26 от 15. 04. 2016г. по в. гр. дело № 47/2016г. на Видински окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 644 от 07. 12. 2015г. по гр. дело № 433/2015г. на Видински районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл. 403, ал. 1 ГПК на ищеца [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 13 555 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 1981/2014г. на САС; на ищеца [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 13 555 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 1981/2014г. на САС; на ищеца [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 13 555 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 1981/2014г. на САС, и на ищеца [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 13 555 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 1981/2014г. на САС, и е реализирана отговорността на ответника за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът релевира, че решението на САС е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закони и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Въвежда общото и допълнително основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния материалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело: Представляват ли по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от незаконосъобразно наложено обезпечение разноските за адвокатско възнаграждение, платени в производството по обжалване на определението, с което е допуснато обезпечението и по издадената обезпечителна заповед?. Твърди наличието на противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 54 от 17. 02. 2016г. по гр. д. № 5091/2015г. на ВКС, ІV г.о..
Ответниците по касационната жалба /ищци в производството/ В. К. Б., действащ като [фирма], [фирма] и [фирма] подават писмен отговор, в който поддържат становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ [фирма] не подава отговор на същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по граждански спорове с цена на всеки иск над 5 000 лв.. Същата е процесуално допустима.
Предявени са искове от ищците В. К. Б., действащ като [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] срещу [община] с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно наложено обезпечение на бъдещи искове на [община], съставляващи платени адвокатски хонорари в обезпечителното производство в размер по на 13 555 лв. за всеки ищец. Въззивният съд е приел, че обезпечителното производство се е развило по следния начин: първоинстанционният съд е допуснал исканото от [община] обезпечение, след което въззивният съд – САС го е отменил по частна жалба на ответниците по бъдещите искове /настоящи ищци/, тъй като исковете не били индивидуализирани и не можело да се прецени допустимостта и вероятната им основателност. САС се е произнесъл и по молба на настоящите ищци в същото обезпечително производство за присъждане на своевременно поискани разноски в обезпечителното производство /хонорар за един адвокат/, като я е оставил без уважение, тъй като разноски по обезпечението могли да се присъждат само с окончателното решение по обезпечените искове съгласно т. 5 ТР №6 от 06. 11. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Частната жалба на ищците срещу определението на САС по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане от състав на ВКС като недопустима, тъй като определението по чл. 248 ГПК се обжалвало по реда, по който се обжалва основния съдебен акт по отмяна на обезпечението, който не подлежал на контрол пред ВКС. Видински окръжен съд е приел при гореустановените факти, че предявените искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК са основателни поради осъществена една от хипотезите на специалната деликтна отговорност по чл. 403, ал. 1 ГПК, а именно обезпечените бъдещи искове не са предявени в рамките на дадения от съда по обезпечението срок, при което на ищците са причинени имуществени вреди в размер на платения в обезпечителното производство хонорар за един адвокат. По тези съображения исковете с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК са уважени изцяло.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос: Представляват ли по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от незаконосъобразно наложено обезпечение разноските за адвокатско възнаграждение, платени в производството по обжалване на определението, с което е допуснато обезпечението и по издадената обезпечителна заповед?, е включен в предмета на конкретното дело и е обусловил решаващите правни изводи на съда по него, т.е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение по този правен въпрос е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, цитирана в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, а именно решение № 54 от 17. 02. 2016г. по гр. д. № 5091/2015г. на ВКС, ІV г.о.. Според последната не може в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК да се претендират като вреди разходите за водено друго дело между страните, тъй като отговорността за тях се реализира само по висящия граждански процес. Разноските, вкл. възнаграждението за един адвокат, не могат да се търсят със специалния иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, защото същите са предмет на самостоятелно облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, а и не могат да се квалифицират като „вреди от обезпечението“, тъй като по естеството си не произтичат пряко и непосредствено от наложена обезпечителна мярка, а от процеса по допускането и изпълнението й. Възприемайки обратното, Видински окръжен съд е дал разрешение на поставения правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Следователно по този правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 15. 04. 2016г. по в. гр. дело № 47/2016г. на Видински окръжен съд, ГО.
УКАЗВА на жалбоподателя – ответник в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 084. 40 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: