О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
гр.София, 28.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1178 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Апелативна прокуратура – Пловдив срещу решение от 09.11.2009г., постановено по в.гр.д. №875/2009г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.07.2009г., постановено по гр.д. №2032/2008г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявения от Г. А. Ш. от гр. Б., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. А. Ш. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Г. А. Ш. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.206, ал.1 НК за това, че на 10.10.2004г. в гр. П. противоправно е присвоил чужди движими вещи – пари на стойност 5000лв., собственост на П. Р. , които е владеел и пазел, по което обвинение е оправдан с Решение №159 от 25.03.2008г. по н.д. №54/2008г. на ВКС, ІІн.отд., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2008г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Апелативна прокуратура – Пловдив, участващ по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен с въззивното решение в противоречие с ТР №3/2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК ВКС – неотчитане на обстоятелства с правно значение – продължителността на наказателното преследване, тежестта на обвинението, по което е оправдан и тежестта на обвинението по воденото срещу ищеца друго наказателно преследване при данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от воденото срещу ищеца това друго наказателно преследване през процесния период. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая такива други обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетението са – продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението, по което е оправдан и тежестта на обвинението по воденото срещу ищеца друго наказателно преследване при данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от воденото срещу ищеца това друго наказателно преследване през процесния период – за престъпление по чл.339, ал.1 НК за това, че на 14.01.2007г. е придобил и държал огнестрелно оръжие без да има надлежно разрешение. С въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени тези правно релевантни обстоятелства, в противоречие с ППВС № 4/1968г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09.11.2009г., постановено по в.гр.д. №875/2009г. на Пловдивски апелативен съд, по касационна жалба на Апелативна прокуратура – Пловдив.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: