Р Е Ш Е Н И Е
№ 818
София, 10.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 2891/2008 година.
Производство по чл. 290 ГПК.
Р. Я. А. от гр. З., област В. Т. е подал касационна жалба против решението на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 660/2007 год., с искане да бъде отменено като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът О. с. „З”, с. Б., представлявана от юрисконсулт на министерство на земеделието и храните, оспорва жалбата като неоснователна.
Ответниците О. Б. , Д. горско стопанство – Б. и Регионална дирекция по гориге – С. не са взели становище.
При касационната проверка, се установи следното:
Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на Девинския районен съд по гр. д. № 154/2007 г., с което е отхвърлен иска на А. за признаване право на възстановяване на собствеността върху гора с площ 45 дка в м. „К”, землище с. К., област С. на наследниците на Я. Х. , бивш собственик на гората. Въззивният съд е приел, че ищецът не е представил доказателства, установяващи исковата му претенция.
Изводите и решението на въззивния съд са неправилни.
Ищецът е удостоверил легитимацията си на правоимащо лице по чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, като е представил удостоверения за наследниците на Я. Х. , починал през 1958 г. и на М. Х. , починал през 1947 год., от които е установено, че ищецът А е син на Я. Х. и внук на М. Х. , който е посочен като собственик на процесната гора. При тези доказателства, окръжният съд необосновано е приел, че ищецът няма право да иска възстановяване на собствеността, тъй-като гората е национализирана през 1948 год., след смъртта на М. Х. , т. е. не е отнета от него. В случая, съдът не е съобразил, че след смъртта на М. Х. , неговото имущество по силата на закона е придобито от наследниците му, включително от неговия син и баща на ищеца, Я. Х. и по силата на това наследствено правоприемство, ищецът А като един от сънаследниците може да упражни правото на иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
Решаващият съд е приложил неправилно закона, като е приел, че не са налице годни доказателства за собствеността на наследодателя на ищеца върху процесната гора. Без основание е дерогиран представения протокол на Д. мирови съдия от 22. 3. 1929 г., с който е удостоверено, че М. Х. е бил собственик на гора от 45 дка в м. „К”. В първоинстанционното и въззивното производство този документ не е бил оспорен от страните – ответници, при което съдът не е имал основание да преценява неговата годност да бъде доказателство, позававайки се на различни нормативни актове, по негов избор. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, която допуска писмени доказателства по ГПК, каквото качество има протоколът от 22. 3. 1929 год.. Като се имат предвид и другите данни по делото – че липсват емлячните регистри от 1949 год. относно имотите на Я. Х. /удостоверение №55/11. 04. 2006 г. на Кметство с. К., както и становището на ответника – с. „З” – Б. , че процесният имот е притежаван и обработван от М. Х. и че службата признава исковата претевция като основателна – писмо изх. № 1168/10. 7. 2007 г., следва да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 17. 3. 2008 г. по гр. д. № 660/2007 г. на Смолянския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. „З” – с. Б., О. Б. , Д. горско стопанство – Б. и Регионална дирекция по горите – гр. С., че Р. Я. А. , като един от наследниците на Я. М. Х. , починал през 1958 год., последният като наследник на М. Х. , починал през 1947 год., има право на възстановяване на правото на собственост върху гора, притежавана от М. Х. и представляваща гора от 45 дка в м. „К”, землище с. К., при граници – път и паша от две страни.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: