Решение №819 от по гр. дело №363/363 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
 
№ 819
 
 
 
София  21.07.2009 г.
 
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на  десети юли, две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
 
                                    Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                            Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
                                                             МАРИО ПЪРВАНОВ                
 
 
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 363/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №479 от 25.06.2008 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. №1371/2007 г., с което е оставено в сила решение №4259 от 05.10.2007 г. на Благоевградския районен съд по гр.д. №384/2007 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че ищците са поискали писмено от наследодателя на ответниците да им плаща обезщетение за ползата, от която са лишени, то и ответниците следва отново да бъдат поканeни писмено. Това не е направено, поради което искът е неоснователен.
Недоволни от решението са жалбоподателите Ф. С. И. и В. Й. И., двамата от Благоевград, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси за това дължи ли се нова покана по смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС когато лицата, срещу които е предявен искът за последващ период са били конституирани по реда на чл.120 ГПК/отм./ в първоначалния процес, по който ответник е бил наследодателят им, както и дали с приемането на наследството, наследниците поемат и вече възникналото задължение за наследодателя им за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Ответниците по жалбата Л. Х. М. и Я. Х. М., двамата от Благоевград, не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика. Според нея с приемането на наследството, наследниците поемат и вече възникналото задължение за наследодателя им за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС без да е необходимо отново да бъде искано писмено такова.
Касационната жалба на Ф. С. И. и В. Й. И., двамата от Благоевград, трябва да се допусне до разглеждане, като касаторите са внесли по сметка на ВКС следващата се държавна такса в размер на 111.68 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №479 от 25.06.2008 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. №1371/2007 г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.

Scroll to Top