О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 20.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3100/2016г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 62 от 25.04.2016 г. по в.гр.д. № 136/2016 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение № 11 от 08.01.2016 г. по гр.д. № 369/2015 г. на Ямболския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между съделителите М. И. Ц., А. Д. Ц., П. И. Х., Л. В. М.- Х., Е. Ч., А. Ч., Т. С. П. и П. С. П. по отношение на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 87374.511.399 с площ 79 790 кв.м- без сградите, при определени в решението квоти, и е отхвърлен искът за делба на този имот по отношение на [фирма]- [населено място].
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма]-гр. Сливен чрез процесуалния представител на дружеството адв. Е. Х.. В жалбата са наведени оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че съделителите по делото- физически лица, не са доказали наличието на съсобственост върху допуснатия до делба имот, възникнала на основание реституция по ЗВСОНИ, тъй като са се позовали на нотариален акт, издаден на основание чл. 9 от реституционния закон, в който обаче имотът не е описан с площ и граници към момента на одържавяването му. На следващо място считат за необоснован извода на въззивния съд, че одържавеният имот е идентичен по площ, разположение и граници с имота, предмет на иска за делба.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдение, че въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС- т.4 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 5/2011 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, не е изследвал въпроса относно предпоставките за възстановяване на собствеността върху делбения имот, приемайки неправилно, че този въпрос е бил разрешен с влязлото в сила решение № 52 от 08.03.1993 г. по гр.д. № 618/1992 г., без да съобрази, че предмет на обжалване по това дело бил отказ за деактуване на имота, който няма характер на индивидуален административен акт с реституционно действие, доколкото реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, а не въз основа на административен акт.
В писмен отговор ответниците по касация М. Ц., А. Ц., П. Х., Л. М.- Х., Е. Ч. и А. Ч., действащи чрез техния пълномощник адв. С., изразяват становище, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Същото становище изразяват и ответниците Т. С. П. и П. С. П..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с идентификатор 87374.511.399 с площ 79 790 кв.м, ведно с 12 броя от построените в него сгради. Въззивният съд е приел, че същият е съсобствен между съделителите физически лица, които имат общ наследодател П. И. Х.. Той е починал през 1929 г. и е оставил за наследници син И. П. Х., поч. през 1980 г., и дъщери И. П. П., поч. през 1996 г., и Г. П. Ч., поч. през 2010 г. Съделителите по делото са техни наследници по закон.
По делото е установено, че през 1951 г. от И. Х. е одържавен по реда на Закона за национализацията недвижим имот, представляващ „Мелница” в [населено място], включващ терен и сгради, със застроена площ от 7 930 кв.м и незастроено място от 72 227 кв.м. След национализацията имотът е предоставен за стопанисване и управление на ОЗФП „В. К.” и на СДТ-КСХ ”Д. Ж.”. Данните по делото са, че в този период част от съществуващите сгради са били съборени, и е извършено строителство на нови сгради. През 1991 г. ЗФП „В. К.” е преобразуван в няколко еднолични търговски дружества с държавно имущество, едно от които е ЗП [фирма]- Ямбол, които са поели съответната част от активите и пасивите на държавното предприятие. През 1996 г. ЗП [фирма]- Ямбол продало на [фирма]-П. фуражен цех в [населено място], промишлена зона, с терен от 16 244 кв.м, съставляващ имот пл.№ 6945, парцел ІІ в кв. 158 по плана на града, заедно с построените върху него 33 бр. сгради, които са различни от тези, предмет на иска за делба. През 2001 г. [фирма] продало на [фирма] / сега А. ПОА И.”/ този имот.
Установено е също, че с влязло в сила решение № 52 от 08.03.1993 г. по гр.д. № 618/92 г. на Ямболския окръжен съд е отменена заповед на кмета на общината, с която е отказано да се отпише от актовите книги за държавна собственост одържавения имот, като в мотивите на същото е прието, че са налице предпоставките на чл. 2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху терена с обща площ 79 797 кв.м и съществуващите към момента на влизане в сила на реституционния закон одържавени сгради, посочени в диспозитива на решението. Въз основа на това решение е издадена заповед на кмета на [община] № І-А-362 от 28.04.1993 г., с която е наредено отписване от актовите книги и предаване на правоимащите на имот пл.№ 106 в кв. 252 по стар план, състоящ се от дворно място с площ 79 797 кв.м и построени в него сгради.
За да отхвърли иска за делба на дворното място по отношение на касатора [фирма], въззивният съд е приел, че дружеството не е придобило право на собственост върху терена. Същият е възстановен по силата на чл. 2 ЗВСОНИ на съделителите-физически лица в качеството им на наследници на бившия собственик. Приел е, че относно предпоставките за възстановяване на собствеността и обема на възстановеното право на собственост дружеството, като правоприемник на държавата, е обвързано от влязлото в сила решение № 52 от 08.03.1993 г. по гр.д. № 618/92 г. на Ямболския окръжен съд, което на основание чл. 302 ГПК и чл. 177 АПК е задължително за него. Дружеството има качеството на суперфициарен собственик на построени в имота сгради, но не притежава права върху терена.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като постановено при неточно приложение на задължителна съдебна практика-ТР № 5/2011 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС при несъобразяване предмета и характера на производството по гр.д. № 618/92 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Действително, възстановяването на собствеността върху имоти по реда на ЗВСОНИ не е въз основа на административен акт, а по силата на закона, поради което разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС и с ТР № 5/2011 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС относно предпоставките за осъществяване на косвен съдебен контрол върху реституционния акт или заместващото го съдебно решение в случая са изцяло неприложими, но направеното от въззивния съд неточно позоваване на тази практика не е обуславящо изхода на спора. След конституираното му като страна по делото касаторът е оспорил правото на собственост на съделителите- физически лица върху терена за разликата над 52 172 кв.м. до 79 790 кв.м с твърдението, че одържавения имот от техния наследодател е бил с площ 52 172 кв.м, поради което е възстановен в този обем, а за разликата от 16 244 км.в същите не се легитимират като собственици с възстановено право на собственост. Това възражение подробно е обсъдено от въззивния съд и е намерено за неоснователно по съображения, че съгласно акта за държавна собственост от 1951 г. национализираният имот е бил с обща площ 80 157 кв.м, от които 7 930 кв.м застроена и 72 227 кв.м незастроена, и в периода до реституцията му площта е намалена с 360 кв.м. Следователно, макар да е приел, че касаторът е обвързан от постановеното решение по гр.д. № 618/92 г. по описа на Ямболския окръжен съд досежно обема на възстановената собственост, въззивният съд е извършил и самостоятелна проверка за наличието на визираната в закона предпоставка, относима към обекта на реституцията, а именно – да съществува реално до размерите, в които е отчужден, като е изяснил площта и границите на одържавения имот и е установил идентичността му с имота, предмет на делбата. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, според която когато по някой от актовете по чл. 2 ЗВСОНИ е отчужден застроен недвижим имот и одържавените сгради или част от тях продължават да съществуват към момента на влизане в сила на реституционния закон, теренът и съществуващите преди одържавяването сгради се възстановяват на бившите собственици, а построените след одържавяването сгради остават държавна собственост или в собственост на юридическите лица, в чийто капитал са включени, заедно с право на строеж върху реституирания терен, въззивният съд е направил извод, че касаторът като правоприемник на държавата не се явява съсобственик на терена, а има върху него само ограничено право на строеж.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 25.04.2016 г. по в.гр.д. № 136/2016 г. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: