5
РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. София, 24.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Симеон Чаначев
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2911/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от Б. Т. И. и И. Х. П., наследници на починалата в хода на делото ищца Р. Л. срещу въззивно решение № 746 от 25.04.2018 г. по в. гр. д. № 2666/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Р. Л. срещу Р. Т. по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – за отмяна на дарение на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], обективиран в нот. акт № … от 02.06.1993 г., том … дело № … г..
Срещу приетото от въззивния съд, че искът е неоснователен тъй като ищците не са доказали възможността на ответника да плаща издръжка, и в двете касационни жалби се излагат доводи, че ответникът Р. Т. нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба е направил възражение, че няма средства да плаща издръжка, поради което те не носят доказателствена тежест да установяват обратното. Излага се становище, че искът е основателен, тъй като са осъществени предпоставките- ищцата да е дарила имота, имала е трайна нужда от издръжка и ответникът е отказал да я дава.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали възможността на дарения да дава издръжка е елемент от фактическия състав на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД или е правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда от ответника с отговора на исковата молба.
По поставения въпрос, ВКС намира следното:
Когато дарителят изпадне в нужда и покани надарения да дава издръжка, за надарения не възниква задължение да плаща издръжка, съответно дарителят не разполага с осъдителен иск за плащане на издръжка. За надарения възниква право на избор дали да дава издръжка. Когато надареният откаже да даде издръжка, за дарителя възниква потестативното право да отмени дарението, което право той е свободен да упражни. В случай, че дарителят упражни потестативното си право, надареният може да възрази, че ако даде издръжка би поставил себе си или лица, които издържа в по- неблагоприятно положение. Това възражение има правопрепятстващ ефект и се упражнява чрез позоваване пред съда на посочените факти. Правопрепятстващите факти се въвеждат от ответника и се доказват от него, за тях съдът не следи служебно. Те са извън основанието на иска и ищецът не е длъжен да ги отрича в исковата молба, респективно да доказва отрицателните факти, при условията на пълно и главно доказване.
Съвсем различно е положението при законното задължение за издръжка. Тогава ищецът доказва както нуждата от издръжка, така и възможността на ответника да я дава, тъй като размерът на издръжката зависи от нуждата и възможността да се дава, а както основанието, така и размерът на вземането се доказват от ищеца. Това правило обаче е неприложимо в хипотезата на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, защото тук размерът на издръжката не зависи от възможностите на надарения да я дава.
Като е приел обратното, че ищецът носи доказателствена тежест да установи възможността на ответника да плаща издръжка, при условие, че такова възражение чрез позоваването на съответните факти не е направено от ответника с отговора на исковата молба, решението на въззивния съд е неправилно.
По съществото на спора се установява следното: ищцата е навела твърдения, че с НА № … от 02.06.1993 г., том …, дело № … г., е дарила на ответника собственият си недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ апартамент № 39, на третия етаж от блок …, на [улица], заедно с 0,5190 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното место, попадащо в 24-ти подрайон на града. С оглед напредналата си възраст е имала специфични нужди и се нуждае от съответните грижи, както и от издръжка, но надареният отказал да я дава. Поради това иска отмяна на дарението.
Ответникът е възразил в срока за отговор, че ищцата не е искала издръжка, но такава и е била предоставяна по силата на договор за издръжка и гледане, сключен на 02.09.2003 г. с НА № …, том .., рег.№ …, дело № … г. на нотариус рег.№ 116, с който ищцата е прехвърлила на ответника друг недвижим имот. Навел е доводи, че след като дарителката е сключила договор за прехвърляне на друг недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, то тя следва да търси издръжка на основание този договор, а не да иска отмяна на дарението. Сочи се, че след получаването на препис от исковата молба е започнал да плаща на ищцата издръжка по 100лв. месечно.
Няма спор между страните, че ищцата е дарила на ответника процесния имот, както и че е прехвърлила на ответника друг свой имот срещу задължение за гледане и издръжка. Безспорно е, че ищцата е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 206,29 лева. След получаване на препис от исковата молба, ответникът е започнал да плаща по 100лв. на месец за издръжка. Междувременно, договорът за издръжка и гледане е бил развален с влязло в сила решение поради неизпълнение. Ищцата Р. Л. е починала в хода на производство и е заместена от наследниците и Г. Т. И. (брат), И. Х. П. (дъщеря по право на заместване на починал брат И. Т. И.) и Б. Т. И. (брат). Въззивното решение е влязло в сила спрямо Г. И. като необжалвано.
Установява се от приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, че ищцата е страдала от хронични заболявания на централната нервна система, на сърдечно-съдовата система, на храносмилателната система и от очно заболяване. Тя не е можела сама да се обслужва, да се ориентира, да взема и различава лекарствата си, поради което се е нуждаела от чужда помощ и грижи. Във връзка със заболяванията са и били предписани множество лекарства за постоянен ежедневен прием и такива за временно ползване, както и че същата е следвало да съблюдава хранителен режим. Вещото лице е посочило, че е налице обосновано предположение за невъзможност да бъдат излекувани заболяванията, от които ищцата е страдала, както и че същата има постоянна нужда от чужда помощ, медицински консултации, адекватни грижи, спазване на диета и лечение за поддържане на живата й. От приетите по делото заключения на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ищцата се е нуждаела от около 500лв. средномесечна издръжка, тоест недостигът на средства се явява в размер на около 300лв..
Така установените факти по делото съответстват на предпоставките от хипотезата на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Ищцата е надарила ответника, но е изпаднала в трайна нужда от издръжка, а с подаването на исковата молба, го е поканила да я плаща. Надареният ответник по делото е започнал да плаща издръжка в размер на 100лв. месечно след получаване на препис от исковата молба, но тази сума, предвид минималната пенсия на ищцата и здравословното и състояние, е била крайно недостатъчна, поради което поведението на ответника следва да се приравни на отказ да се плаща издръжка. В този случай, за дарителя е възникнало правото да отмени дарението и това право е упражнено с предявяване на иска. Доколкото ответникът не е твърдял и не е доказал, че чрез даването на издръжка би поставил себе си или лица, които издържа в по- неблагоприятно положение, то искът е основателен.
Възражението на ответника по делото Р. Т., че наличието на договор за издръжка и гледане погасява правото на отмяна на дарението, е неоснователно. При отказ да се дава издръжка от надарения, който е и длъжник по договор за издръжка и гледане, за дарителя, който е и кредитор по договора за издръжка и гледане възникват правото на отмяна на дарението и правото да се развали договора за издръжка и гледане, които са кумулативни, а не алтернативни или евентуални права, защото задоволяват различен стопански интерес и не е установена в закона поредност за упражняването им. Т.е. може да се упражни всяко едно от правата както заедно, така и поотделно- кредиторът има право на избор. Правото на разваляне на договора за издръжка и гледане не погасява правото на отмяна на договора за дарение и обратно.
Доколкото ищцата е починала в хода на делото и касаторите са наследили по 1/3 от правото на отмяна на дарението според наследствени им квоти, то искът следва да се уважи за 2/3 идеални части от дарения имот.
При този изход на спора и доколкото касаторите са поискали своевременно присъждане на разноски, в полза на И. П. следва да се присъдят разноски в размер на 1532,34лв., направени пред въззивна и касационна инстанция, а на Б. Т. И. 1032,34лв., като се отмени решението на въззивния съд, в частта, в която касаторите са осъдени да платят на Р. Г. Т., всеки по 520лв..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 746 от 25.04.2018 г. по в. гр. д. № 2666/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Б. Т. И. и И. Х. П., наследници на починалата в хода на делото ищца Р. Л. срещу Р. Т. по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – за отмяна на дарение на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – апартамент №.., находящ се в [населено място], на третия етаж от блок .., на [улица], заедно с 0,5190 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното место, попадащо в 24-ти подрайон на града, обективирано в нот. акт № … от … г., том …, дело № … г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарение на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – апартамент №…, находящ се в [населено място], на третия етаж от блок …, на [улица], заедно с 0,5190 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното место, попадащо в 24-ти подрайон на града, обективирано в нот. акт № … от ….г., том …, дело № … г. на нотариус при В., по иска на Б. Т. И. и И. Х. П., наследници на починалата в хода на делото ищца Р. Т. Л., предявен срещу Р. Г. Т..
ОТМЕНЯ решение № 746 от 25.04.2018 г. по в. гр. д. № 2666/2017 г. на Варненски окръжен съд, в частта, в която са осъдени Б. Т. И. и И. Х. П. да платят на Р. Г. Т., всеки по 520лв. разноски и ОСЪЖДА Р. Г. Т. да плати на И. Х. П. разноски в размер на 1532,34лв., направени пред въззивна и касационна инстанция, а на Б. Т. И. 1032,34лв., направени пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: