Решение по т.д.№ 2833/2013 год. на ВКС-ТК І т.о. 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
С., 27.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2833 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 т.3 и т.4 ЗМТА.
Н. Т. С. е предявила молба за отмяна на основание чл.47 т.2 и т.3 предл.2 и т.4 ЗМТА на постановеното от „А. Юстициарум”С. арбитражно Решение № 2-918 от 28.03.2013 год. по арб.д№ 0918/2013 год. С него е бил уважен предявеният от [фирма] срещу Н. С. иск за плащане на сумата 4505.77 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за револвиращ заем, сключен на 18.03.2011 год. Присъдена е законна лихва и арбитражни разноски в размер на 80 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 410.35 лв.
Искането се основава на твърдението, че арбитражното решение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно и немотивирано. Основанията за отмяна по чл.47 ЗМТА са конкретизирани така: 1./ Липсата на компетентност на „А. Юстициарум”С. да разгледа спора; недействителност на арбитражната клауза; липса на съгласие за сключване на договора (подписът не е неин) – чл.47 т.2 ЗМТА; 2./ Противоречие с обществения ред на Република България, поради нарушен принцип на равенство на страните в процеса и заинтересованост на арбитъра – чл.47 т.3 предл.2 ЗМТА; 3./ Нарушено право на участие в процеса, поради това, че Н. С. не е била уведомена за арбитражното производство и то е протекло без нейно участие – чл.47 т.4 ЗМТА.
Ответникът по молбата [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен. Налице е действителен договор с обвързваща страните арбитражна клауза. Арбитражното производство е било редовно проведено, съобразно предвидената в Общите условия процедура и правото на участие на Н. С. не е било нарушено.
Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
На 18.03.2011 год. между [фирма] в качеството на заемодател и Н. С. е сключен договор за т.нар „револвиращ заем” за сумата 1000 лв. със срок на издължаване 36 месеца. Постигнато е съгласие за годишен лихвен процент 115.4; лихвен процент на ден 0.32; договорно възнаграждение за револвинг или общ размер на задължението 3666.36 лв. Постигнато е също така взаимно съгласие, че споровете, произтичащи от договора ще бъдат отнесени на решаване пред арбитър ad hoc, като са изброени четирима арбитри. Арбитражната клауза на чл.13.1 сочи, че спорът ще бъде решен от този от изброените арбитри, комуто недоволната страна възложи делото.
На 20.02.2013 год. [фирма] е сезирал с иск за сумата 4996.12 лв. арбитър ad hoc С. М. – „А. Юстициарум”С., поради това, че са били погасени само 14 от общо дължимите 36 вноски.
С разпореждане от същата дата, делото е насрочено за 28.03.2013 год. от 10 ч., като е постановено изпращането на препис от исковата молба на Н. С., като и е дадена възможност за отговор и са указани последиците от липсата на възражение. Заседанието по делото е проведено на посочената дата и в посочения час, като ход на делото е даден в отсъствие на ответницата. Арбитърът е приел, че същата е редовно призована, даден е ход на делото, приети са доказателствата и е даден ход по същество. На същата дата е постановено и решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство.
И призовката на арб. заседание и арбитражното решение са били изпратени на Н. С., чрез куриер на [фирма] на адреса, посочен в договора за револвиращ заем.
Спорни са обстоятелствата относно действителността на договора, поради липса на съгласие и оттам – действителността на арбитражната клауза. Спорно е и обстоятелството дали правото на участие на С. е било опорочено.
По неавтентичността на договора.
Във връзка с оспорената автентичност на договора е допусната графическа експертиза. Съобразно неоспореното заключение на в.л.И. С., договорът за револвиращ заем от който произтича арбитражната клауза, както и декларацията към него, са подписани от Н. С.. Т.е. оспорването на документа не е доказано, чиято последица е оспорването на арбитражната клауза.
Както бе посочено по-горе, няма спор, че за арбитражното производство на ответницата книжата са били изпращани, чрез куриер и по конкретно, чрез дружеството „Е. [фирма], съставящо товарителници за възложените му куриерски пратки. Редът за изпращане и връчване на документи е регламентиран с чл.13.4 от ОУ, съобразно който изпратената по посочения в договора за револвиращ заем адрес документация „се счита за получена след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра”. Т.е. страните са постигнали съгласие, че ако призовките и съобщенията са изпратени на правилния адрес, то дори не е необходимо установяване на връчването им. Подлежи на установяване само факта на изпращането им от арбитъра на този адрес. Нещо повече, постигнато е съгласие, че „Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичането на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени, поради това, че са отказани/ не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен”.
Видно е, че адреса на който са били изпратени призовките за арбитражното заседание, ведно с преписите от исковата молба – [населено място],[жк]бл.724 вх.В ет.4 ап.74 е посочен в договора, като настоящ адрес на С. и адрес за кореспонденция. В договора е посочен и постоянният и адрес – [населено място],[жк]бл.720 вх.Б ет.6 ап.56. На обратните разписки от 04.03.2013 год.; 09.03.2013 год. и от 18.03.2013 год. връчителят М. М. – служител на „Е. Е.” е отбелязал „отсъства” и „няма тел.”. Т.е. безспорно е обстоятелство, че книжата не са връчени, но както бе посочено по-горе, с подписите си по п.Б от договора, Н. С. е удостоверила, че е запозната предварително с ОУ, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва като неразделна част от договора.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото производство пред държавния съд са различни. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки в него арбитражната клауза, са изключили приложимостта на генералната норма – общия процесуален ред по ГПК. Цитираната по-горе клауза на ОУ, за разлика от ГПК придава значение на факта на изпращането на призовката, а не на факта на връчването и. Включвайки в договора арбитражна клауза и приемайки реда, предвиден в Общите условия, Н. С. се е съгласила с дерогирането на общия ред за призоваване, предвиден в ГПК
Неконкретизирано и поради това неоснователно е позоваването на неравнопоставеност по смисъла на чл.22 ЗМТА, съдържащо се в исковата молба. Съдържа се общото твърдение, че арбитърът е бил заинтересован от изхода на делото в полза на [фирма]. Конкретни обстоятелства за заинтересованост по делото не са въведени и доказателства относно тях не са представени.
Изложени са и доводи за неравнопоставеност на клаузите в Общите условия по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП, които освен че не са конкретизирани, са и извън предмета на производството по отмяна. При отмяната по реда на ЗМТА, ВКС не действа като контролна инстанция досежно правилността на арбитражното решение, а е ограничен от предпоставките, изчерпателно изброени в чл.47 ЗМТА.
Независимо от това и за пълнота на изложението, следва да бъде взето предвид това, че ВКС е имал случай да се произнесе по приложимостта на хипотезата на чл.146 ал.2 ЗЗП по отношение на арбитражната клауза в Общите условия на [фирма] при липсата на индивидуално договаряне – Решение № 11/07.03.2014 год. по т.д.№ 2117/13 год. на ІІ т.о.
С оглед изхода на спора, ищцата ще следва да заплати на ответника на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 420 лв.
Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Н. Т. С. за отмяна на основание чл.47 т.2 и т.3 предл.2 и т.4 на арбитражно Решение № 2-918 от 28.03.2013 год. по арб.д№ 0918/2013 год. на „А. Юстициарум”С..
ОСЪЖДА Н. Т. С. да заплати на [фирма] сумата 420 лв. (четиристотин и двадесет лева), представляваща разноски за настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.