5
гр. д. № 1521/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 820
София, 02.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1521/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Н. Х., З. В. С. и В. Д. К., чрез процесуалния си представител адв. В. Т. са подали касационна жалба срещу решение от 28.07.2009 г. по гр. д. № 567/2010 г. на Бургаски окръжен съд. С решението е отменено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 4450/08 г. на Бургаски районен съд, в частта с която са определени квотите на ответниците по делбата и е постановено друго, с което квотите на съделителите в допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 67800.501.427 и построената в него двуетажна сграда са определени на 15.7/47 кв. м. ид. ч. от дворното място и сградата за ищцата Х. Б. З. и по 10.43.47 кв. м. идеални части за всеки от ответниците, сега касатори. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното в останалите му части. Касационните доводи са за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба – не са изложени основанията на които ищцата твърди, че се легитимира като собственик на имота. Другият довод е за необоснованост на решението и постановяването му в противоречие на процесуалния закон, тъй като не е зачетена силата на пресъдено нещо на решението постановено между същите страни по гр. д. № 2043/1999 г. на ВКС, ІV г. о., с което е прието за установено, че ищцата не се легитимира като собственик на магазин в сградата, предмет на делба, тъй като по отношение на нея не са били налице основанията за реституция на имота по ЗВСНМРСА.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата по жалбата намира същата за неоснователно. Относно твърдението за наличие на сила на присъдено нещо между страните по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот се поддържа, че гр. д. № 2043/1999 г. на ВКС, ІV г. има за предмет друг недвижим имот, поради което е неотносимо към настоящия спор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
За да уважи иска за делба и при определените с въззивното решение права, въззивния съд е проследил основанията за придобиване на вещни права върху имота от страните по делото.
Установено по делото, че ищцата Х. З. е придобила на основание дарение направено през 1975 г. от наследодателката й С. З. правото на собственост върху парцел Х-465 в кв. 28 по плана на [населено място], целия с площ от 47 кв. м. и „къща-жилищна сграда” построената в него (н. а. № 160, т. ХІІ, н. д. № 4164/75 г.). Същата година на 19.11.1975 г. Х. З. продава по реда на ЗСГ на А. и С. А. от къщата – част от мазе, част от партера и втория етаж и 28 кв. м. (съответстващи на толкова идеални части) от дворното място ( н. а. № 145, т. ХХ, н. д. № 6653/75 г.). Тази част от имота през 1982 г. е била продадена отново по реда на ЗСГ по предложение на А. на Г. К. – наследодателка на касаторите, ответници по иска. След разпореждането с част от имота през 1975 г.
През 1978 г. София З. продава по реда на 60 ПМС на [фирма] останалите й в собственост магазин в партерния етаж на сградата и 1/3 кв. м. от дворното място. За имотът е бил съставен акт за държавна собственост през 1980 г.
През 1988 г. на основание договор за групов строеж сключен между касаторите и [фирма] като собствениците на дворното място към този момент, е била съборена съществуващата сграда и построена нова двуетажна сграда върху площта на целия имот от 47 кв. м.
Със заповед № 226 от 02.06.1996 г. на кмета на [община] издадена по искане на С. З. е наредено деактуване на описания в А. от 1980 г. имот след като е установено, че получената цена от продажбата му е била възстановена. София З., считайки се собственица на магазина от новопостроената сграда и част от дворното място с площ от 14 кв. м. на основание реституция по ЗВСВНМРСА е дарила с нот. акт № 60 от 30.09.1992 г. този имот на дъщерите си Х. Б. З. и Д. Р..
По предявен от З. С. и В. К. срещу Х. Б. Р. (З.) и Д. Б. М. ревандикационен иск за предаване владението на магазин, построен в приземния етаж на сградата построена в УПИ Х-456 в кв. 28 по плана на [населено място], е постановено решение от 2000 г. по гр. д. № 2043/1999 г. на ВКС, ІV г. о., с което искът е уважен и Х. З. и Д. М. са осъдени да ревандикират в полза на ищците магазина, намиращ се в приземния етаж на сградата, построена в УПИ Х-456 в кв. 28 по плана на [населено място]. В мотивите е прието, че ответниците не се легитимират като собственици на спорния имот на основание дарение от майка им, тъй като при сключване на договора за дарение майката не е била собственик на дарения имот на основание реституция.
След като през 1988 г. сградата е била съборена и на нейно място построена друга от съсобствениците на имота, то при влизане в сила на ЗВСВМСРА продаденият имот не е съществувал, поради което не е реституиран в полза на собственика.
Въззивният съд е обсъдил решението на ВКС при разрешаване иска за делба, но е приел, че то има за предмет имот различен от този, по иска за делба и е неотносим към спора..
Бургаски окръжен съд е зачел само силата на пресъдено нещо формирана с решение от 31.07.2003 г. по гр. д. № 3021/2000 г. на Бургски РС, влязло в сила на 6.10.2005, когато с решение от същата дата по гр. д. № 1337/04 г. на ВКС,ІV г. о. е оставена без разглеждане като недопустима с оглед срока на подаването й касационна жалба срещу въззивното решние по гр. д. № 1483/03 г. на БОС, с което първоинстанционното е било потвърдено. С това решение по предявения от Х. З. установителен иск е прието за установено по отношение на З. С., В. К. Д. Н. Х. и Д. Б. М., че З. е собственик на 15.7 кв. м. и толкова ид. ч. от дворно място цялото с площ от 47 кв. м., съставляващо УПИ Х-465, в кв. 28, по плана на [населено място], и на толкова идеални части от построената в имота сграда на основание приращение. До този извод съдът е достигнал след като е приел, че през 1975 г. София З. е дарила целия имот – терен и сграда в полза на дъщеря си Х., поради което при сключване на договора за продажба на магазина и 1/3 ид. ч. от дворното място по реда на 60 ПМС тя не е била собственик на продадения имот. От това е намерено, че договорът не е породил вещнопрехвърлително действие, а Х. е била собственик на 14 кв. м. от дворното място. След като е проследен регулационния статут на имота с техническа експертиза е установено, че през 1955 г. имотът е бил с площ 42 кв. м. от които от 34 кв. м. собствени на първоначалния собственик и 8 кв. м. придадени по регулация. Такава е била площта на имота и по плана от 1965 г., действал и към момента на извършване на разпореждания с имота по реда на ЗСГ и 60 ПМС от 1975 г. По плана от 1989 г. имотът е с площ от 47 кв. м., тъй като към него са придадени 5 кв. м. Въз основа на експертизата съдът е приел, че Х. З. е собственик на 15.7 ид. ч. от имота, а ответниците на 31.3 ид. ч. от него.
Противоречието между двете влезли в сила решения, обсъдени по-горе, не е могло да бъде преодоляно по реда на отмяната по чл. 231, б. „г” ГПК, тъй като подадена молба е намерена за недопустима като просрочена.
Въззивният съд, с решението си по иска за делба, е зачел силата на пресъдено нещо на посоченото по-горе решение и е приел, че и построената в съсобствения имот сграда по приращение също е станала съсобствена между страните при същите идеални части. Въпреки поддържания довод че не е било налице основание за реституция на имота по реда на ЗВСВМРСА, съдът не е анализирал съдържанието на договора за дарение от направено от София в полза на Х., записаното че се продава „къща-жилищна сграда”, както и че разпореждането е извършено при действието на ЗСГ, който определял видовете недвижими имоти, които физическите лица са могли да притежават, и е приел че предмет на дарението е целия имот.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.
Д. не намира опора в доказателства по делото. Исковата молба е била оставена без движение за посочване, основанието на което ищцата се легитимира като собственица на имота. С молба от 01.12.2008 г. нередовността е отстранена.
В изложението се твърди и това, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос – обвързан ли е съдът от силата на пресъдено нещо формирана между страните без Д. Н. Х. с решението по гр. д. № 2043/1999 г. на ВКС, ІV г. о., в което в мотивите е прието, че не е била налице предпоставка за реституция на продадения от С. З. магазин по реда на ЗСГ, построен в имота, предмет на делба, тъй като той е бил съборен и не е съществувал при влизане в сила на реституционния закон. Разрешаването на този въпрос обуславя и разрешаването на материалноправния въпрос по приложението на ЗВСВНМРСА. както и относно легитимацията като съсобственик на имота, предмет на делба и е от значение за точното прилагане на закона.
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка по тези разрешени въпроси от съда, тъй като въз основа на тях са формирани решаващите изводи на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение от 28.07.2009 г. по гр. д. № 567/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: