4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 820
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 121-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/в ликв./-г.К. срещу въззивното решение от 28.10.10г. по г.д.№459/10 на ОС-г.К., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.05.10г. по г.д.№938/09г. на РС-г.К.. С последното е уважен, предявения на основание чл.124ал.1ГПК от [община] баня отрицателен установителен иск срещу [фирма]/в ликв./-г.К., че не дължи на последното сумата 4565.52 лв. за периода 10.09.04г. до 12.01.05г. за доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, както и сумата 1834.74лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.09.04г. до 12.01.05г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист на основание чл.237 б.”к” ГПК/отм./.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В касационната жалба, която инкорпорира и изложение съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1т.1-т.3 основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС по съществен материалноправен въпрос, формулирани от жалбоподателя така:
-задължителна ли е писмената форма на договора между [фирма] като разпределително дружество и неговите абонати при положение че откриването на партида по волята на абоната при публично известни цени може да се приеме за договор между страните предвид правилото, установено в чл.293 ал.1 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба развива съображения, че същата не следва да бъде допускана за разглеждане, тъй като не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск от [община] баня срещу [фирма]/в ликв./-г.К., че не дължи на последното сумата 4565.52 лв. за периода 10.09.04г. до 12.01.05г. за доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, както и за недължимост на сумата 1834.74лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.09.04г. до 12.01.05г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист на основание чл.237 б.”к” ГПК/отм./.
Въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел че ответникът по иска [фирма]/в ликв./-г.К. не е доказал възникване на валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен писмен договор между страните, изискващ се съгласно чл.3 от Наредба №9/14.09.1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Д.в.бр.77-23.09.94г./сега отм./, приложима за част от исковия период и съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Д.в.бр.88-08.10.04г./.
Поставения от касатора въпрос е обуславящ правилния изход на делото, тъй като в конкретния случай има издадени от ответника по иска фактури и карнети, отразяващи доставеното количество вода, както и обема на пречистените и отведени на канални води. Тези първични документи обективират предмета на договора между страните, обстоятелство което поставя въпроса за прилагането на разпоредбата на чл.293 ал.1 ТЗ, според която за действителността на търговска сделка е необходима писмена форма само в случаите, предвидени в закон.
Изложеното предвид посочената от касатора съдебна практика обуславя наличие на предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице актуална съдебна практика по прилагане на цит. Наредба №9/14.09.1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Д.в.бр.77-23.09.94г./сега отм./, както и на Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Д.в.бр.88-08.10.04г./. Това обстоятелство предпоставя наличие на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 28.10.10г. по г.д.№459/10 на ОС-г.К., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.05.10г. по г.д.№938/09г. на РС-г.К..
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.10.10г. по г.д.№459/10 на ОС-г.К., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.05.10г. по г.д.№938/09г. на РС-г.К..
УКАЗВА на касатора [фирма]/в ликв./-г.К. да внесе по сметката на ВКС 127.99 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: