3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 820
гр. С., 07.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1098 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Ю. Н. А. от[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 16 март 2010 г., постановено по гр.д. № 1044 по описа на С. градски съд за 2010 г. и оставеното с него в сила решение № ІІ-ХХ-44 от 17 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 12003 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г.
В молбата се сочи, че представеното от молителя щатно разписание на длъжностите в А. за социално подпомагане “Закрила на детето” с въззивната жалба е ново доказателство, тъй като се е намирало в ответника по спора; поради липсата му не е могло да се направи съпоставка между двете щатни разписания и да се извърши преценка за това дали е осъществено съкращаване в щата; неправилно съдът е преценил, че това доказателство е недопустимо пред СГС; по отношение на молителя е осъществена ненадлежна защита от адвокат – не са направени необходими доказателствени искания в първоинстанционното производство за доказателства и експертиза. Претенцията е основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК.
Ответникът Министерство на труда и социалната политика – А. за социално подпомагане, не дава отговор по смисъла на чл. 306, ал. 2 ГПК. В писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Д. Ф., ответникът изтъква доводи за неоснователност на искането и по двете посочени от молителя основания.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна.
За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че от представените от ищеца писмени доказателства, както и от признанието на процесуалния представител на ищеца за това на коя длъжност ищецът е бил възстановен, както и признанието на ищеца пред въззивния съд, че действащото към момента на уволнението му щатно разписание е това, което е представено по делото, се установява, че длъжността на ищеца е съществувала, но към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е съкратена реално и не фигурира в действащото щатно разписание, независимо от това, че работодателят не е ангажирал доказателства за законосъобразността на уволнението; едва във въззивната жалба се въвежда довод, че длъжността е трансформирана, като е променено само наименованието й в новото щатно разписание, а това обстоятелство е могло да бъде посочено в първоинстанционното производство, в което ищецът е поискал само щатното разписание, което е представено, без да поиска предходното; ищецът не е искал счетоводна експертиза пред първоинстанционния съд.
Относимите обстоятелства са следните:
С исковата си молба молителят сочи, че по силата на съдебно решение бил възстановен на длъжността “специалист” в отдел “Закрила на детето”; със заповед трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращение в щата; не му е било представено ново щатно разписание, не е подписан нов трудов договор, не е извършен подбор. Ищецът поискал представяне на длъжностно разписание към 3 февруари 2009 г. – датата на възстановяването му и към 4 февруари 2009 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Процесуалният представител на ищеца в устните състезания заявява, че уволнението е незаконосъобразно, защото ищецът е уволнен от длъжност, която не съществува. Във въззивната жалба се сочи, че ищецът искал и предходното щатно разписание, но такова не било представено; имало трансформиране на длъжности под друго наименование; не била назначена съдебно-счетоводна експертиза. Въззивният съд отказал да приеме предхождащо действащото щатно разписание, тъй като ищецът е могъл да го представи пред първоинстанционния съд. Пред първоинстанционния и въззивния съд молителят е представляван от нает от него адвокат.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Според правилото на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение в случай, че се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Молителят поддържа именно това правно основание за искането си – открил е ново писмено доказателство, разкриващо ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да му бъде известно при решаването на делото, а въззивният съд неправилно отказал да го приеме.
За разлика от въззивното производство по ГПК от 1952 г. (отменен), който не съдържа ограничения за страните да сочат нови доказателства във въззивната инстанция, стига те да не са били събрани в първоинстанционното производство, независимо от причините за това, включително и поради небрежно водене на делото, при действието на ограничения въззив по действащия процесуален ред, във въззивното производство страните могат да сочат само доказателства за нововъзникнали факти, както и за такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаването на жалбата или съответно в срока за отговор по нея. По този начин ГПК в рамките на производството по исковата молба на молителя изключва възможността страната да поправя във въззивната инстанция собствената си небрежност. В случай, че първоинстанционният съд, поради допуснати процесуални нарушения, не е събрал искани от страната доказателства, страната може да поиска събирането им във въззивното производство и съдът ги допуска на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.
В разглеждания случай посоченото от молителя щатно разписание не е ново доказателство според изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доказателството е било известно на страната в рамките на инстанционното производство. Събраните доказателства по спора пред първоинстанционния съд са съобразени с и в рамките на твърденията на ищеца чрез процесуалния му представител. Законосъобразно въззивният съд приел, че предхождащото щатно разписание на действащото към момента на уволнението не е ново по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Всъщност твърдението на молителя е такова за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд при приемане на доказателства по спора, но, дори и това твърдение да беше основателно, подобно нарушение не е включено между основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303 ГПК.
Неоснователно е искането за отмяна и по второто посочено основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение в случай, че вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят твърди наличието на второто предложение на правилото – молителят не е бил надлежно представляван, което се е изразило в лоша процесуална защита от страна на процесуалния му представител по делото, тъй като не са направени редица необходими доказателствени искания. Макар да е възможно действията или бездействията на процесуалния представител на страната да увредят интереса й, законът има предвид различна хипотеза за посоченото основание за отмяна – страната да не е била надлежно представлявана вследствие на допуснати от съда нарушения на съответните правила. В случая такива не се твърдят от молителя. Недоволството на страната от процесуалното поведение на нейния адвокат не рефлектира върху спазването на съдопроизводствените правила с оглед законосъобразното протичане на съдебния спор.
Ответникът по молбата не прави искане за разноски по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. Н. А. от[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 16 март 2010 г., постановено по гр.д. № 1044 по описа на С. градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: