5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
С., 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 94/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 92 от 08.11.2011 г. по т.д. № 232/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е обезсилено Решение № 22 от 11.07.2011 г. по т.д. № 64/ 2010 г. на Сливенски окръжен съд, с което са уважени в размер на 150 000 лв. исковете на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и срещу [фирма] – [населено място] – част от задължение за 1 511 257.31 лв. за плащане на СМР на обект “Саниране и вътрешен ремонт Дом за стари хора С.” по Договор за СМР от 06.06.2008 г. и е прекратено производството по делото, с оплакване за недопустимост на решението. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнител по Договор за СМР от 06.06.2008 г., сключен с ГД “С.” и че претендира следващото му се възнаграждение – иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД и с оглед възложителя по договора – гражданско дружество – възможната правна квалификация на иска е вземане за разноски, направени за дружествените работи (чл. 364 ЗЗД) и за участие в печалбата (чл. 361 ал. 1 ЗЗД), вместо което въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 359 ал. 3 ЗЗД, с което се произнася по непредявен иск, а неправилната правна квалификация е довела до неправилен извод за недопустимост на иска, като предявен преди прекратяване на гражданското дружество. Жалбоподателят излага евентуални оплаквания за неправилност на решението и иска да се обезсили или отмени, и делото да се върне за разглеждане на спора по същество. В Изложение на основанията по чл. 280 ГПК излага съображения за недопустимост на решението, както и основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят сочи,че по въпроса кога може да възникне вземане за разноски, направени за дружествените работи, съответно за поправяне на вреди (чл. 364 ЗЗД) и вземане за участие в печалбата (чл. 361 ал. 1 ЗЗД) – при прекратяване на гражданското дружество или докато то съществува, е решен неправилно, като счита, че съдружникът има тези вземания, докато дружеството съществува, затова предявеният иск е допустим. Жалбоподателят излага, че въпросът: може ли съдружник в гражданско дружество да сключи договор с гражданското дружество, и има ли той самостоятелно действие спрямо договора за гражданско дружество или го изменя, е решен в противоречие с материалния закон – като е квалифицирал иска по чл. 359 ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел за нищожен договора за СМР, вместо да се произнесе по иска, с който е сезиран. За тези въпроси поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като няма съдебна практика. Жалбоподателят излага, че съдът недопустимо е квалифицирал иска по своя инициатива като иск, какъвто не е предявен, затова същественият процесуалноправен въпрос е: допустимо ли е съдът да въведе като предмет на спора иск, който е друг, а не предявения и да обезсили решението, на което основание въззивното решение е недопустимо. Излага, че същественият процесуалноправен въпрос: преждевременно предявеният иск недопустим ли е или неоснователен, е решен в противоречие с процесуалния закон и с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – въззивният съд вместо да разгледа предявения иск, е прекратил производството по делото.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение и е прекратено производството по делото по искове за парични вземания, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по исковете за изпълнени СМР срещу всеки от ответниците, основани на Договор за СМР от 06.06.2008 г., сключен от ищеца, като изпълнител, и Гражданско дружество “С.”, като възложител, съдружници в което ГД са ищецът, [фирма] и [фирма]. Първоначално ищецът е предявил иска си срещу ГД “С.” и впоследствие е насочил исковете си срещу останалите съдружници в гражданското дружество: [фирма] и [фирма]. Така ищецът е поддържал искове за възнаграждение за СМР за обект “Саниране и вътрешен ремонт на дом за стари хора в С.”, подобект от обществена поръчка, по който [община] е изплатила възнаграждението на ГД ”С.”. Въззивният съд въз основа на Договора за гражданско дружество от 08.05.2007 г. е посочил, че е сключен за участие в конкурса за обществена поръчка, който е спечелен, и изпълнен, като всичко придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците, същите могат да уредят имуществените си отношения във връзка с придобитите парични средства само след прекратяване на договора за дружество, и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от общата дейност. По съображения, че Договорът за СМР от 06.06.2008 г., е недопустима форма на възлагане на част от общата дейност, при която в противоречие с чл. 359 ал. 1 ЗЗД между ищеца и гражданското дружество са възникнали насрещни права и задължения, и че исковете по чл. 359 ал. 3 ЗЗД са предявени преди прекратяване на гражданското дружество, затова са недопустими, съдът е обезсилил решението, като недопустимо и е прекратил производството по делото.
По оплакването за недопустимост на въззивното решение: съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен служебно да го допусне до касация, а при оплаквания на жалбоподателя за недопустимост, същите не следва да се обосновават с основания по чл. 280 ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е недопустимо с оглед разрешения материалноправен въпрос, свързан с правната квалификация на предявените искове. По въпроса за правната квалификация има трайно установена съдебна практика, изразена в Р.№101/12.VІІ.2010 г. по т.д. №857/2009 г. и Р.№98/ 28.V.2010 г. по т.д. №923/2009 г., двете на ВКС, ІІ т.о., постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции, която е в смисъл, че правното основание на иска се определя въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, и когато съдът е разгледал предявения иск съобразно изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които е основан, неправилната правна квалификация, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание, е дейност на съда по приложението на закона и задължение на съда е да даде вярната правна квалификация и да разгледа предявения иск. Въззивното решение не е недопустимо, а е незаконосъобразно, в който смисъл оплакването на жалбоподателя е неоснователно. В тази връзка следва да се посочи, че в правомощията на въззивния съд е да даде вярната правна квалификация на предявения иск, като съобрази сочените от ищеца факти и обстоятелства, на които е основан, затова не е релевантен за делото изложеният от жалбоподателя въпрос.
По искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК:
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, релевантни за делото са въпросите: материалноправният: за съдружник в гражданско дружество кога възниква вземане, съобразно дела му и уговореното с договора, за част от разноските, които е направил (чл. 364 пр. 1 ЗЗД) и изискуемо ли е вземането преди прекратяване на гражданското дружество, и процесуалноправният: недопустим или неоснователен е искът, когато дружеството не е прекратено, по които въпроси няма установена съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Въпросът може ли съдружник в гражданско дружество да сключи договор с гражданското дружество, и има ли самостоятелно действие такъв договор спрямо договора за гражданско дружество или го изменя, не е релевантен за делото, тъй като по възражението на ответниците за нищожност на Договора от 06.06.2008 г. за СМР, или на отделни клаузи на същия, въззивният съд не се е произнесъл, като е посочил, че касае основателността на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №92 от 08.11.2011 г. по т.д. № 232/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 6000 лв., при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: