О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
гр. София, 30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 675 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Щ” Е. , с. М., район Нови Искър чрез процесуалния си представител адв. Й срещу решение № 59/27.02.2009г. по в. гр. д. № 408/2008г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 62-3/08.08.2008г. по гр. д. № 92/2008г. на Тетевенски районен съд и „Щ” Е. , с. М. е осъдено да заплати на „Д” А. , гр. Т. сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Щ” Е. , с. М. срещу „Д” А. , гр. Т. искове за сумата 4 307,76 лв., представляваща стойността на доставено течно гориво по фактура № 0000002288/09.08.2005г., и сумата 1 420,48 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.08.2005г. до 29.01.2008г. и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер 520 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касацонната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира довод са допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно по въпроса каква е доказателствената стойност на подписана между страните фактура, осчетоводена при ответника – купувач на база РКО № 482/09.08.2005г. на стойност 4 307,76 лв., без да е съпроводена с фискален касов бон, издаден от доставчика по силата на чл. 23, ал. 1 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./. Позовава се на решение № 523/26.03.2002г. по гр. д. № 1308/2001г., ВКС, V г. о.
Ответникът „Д” А. , гр. Т. оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище, че посоченото решение на ВКС е неотносимо с оглед фактическата обстановка, при която е постановено. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт по същество. Моли да не се допуска касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за продажба на 3 100 литра течно гориво и за извършената доставка ищецът е издал фактура № 02288/09.08.2005г. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 09.08.2005г. ищецът е регистрирал и отчел продажба на петролен продукт на стойност 4 307,76 лв. чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, находящо се в негов търговски обект, а ответникът е издал разходен касов ордер № 482/09.08.2005г. на стойност 4 307,76 лв., в който като основание е посочено плащане по фактура № 2288/09.08.2005г. Съпоставяйки фактурата, РКО и дневния финансов отчет на ищеца с регистрирана продажба чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, въззивният съд е направил извод, че издадената касова бележка от ищеца удостоверява плащането на цената от 4 307,76 лв. по фактура № 02288/09.08.2005г. В обжалвания съдебен акт тезата на ищеца, според която, макар и да била издадена касова бележка на ответника, регистрираната продажба била сторнирана със съответната фискална касова бележка поради неплащане на цената на горивото, е приета за недоказана. Изложени са съображения, че документът за сторниране на сумата 4 307,76 лв. не съдържа някои от изброените в чл. 26, ал. 2 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./ реквизити /номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която е издаден сторно документът/, като същият не е подписан от издателя и изпълнителя и липсват белези същият да е от прономерован и прошнурован кочан, съгласно изискването на чл. 25, ал. 8 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./. Поради извършеното плащане въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска за заплащане на претендираната цена на доставеното гориво и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение в размер на мораторната лихва.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въз основа на релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевантните за спора правни въпроси могат да бъдат конкретизирани по следния начин: 1/ каква е доказателствената стойност на издаден от купувача разходен касов ордер, без да е съпроводен с фискален касов бон, издаден от доставчика съгласно чл. 23, ал. 1 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./; 2/ каква е доказателствената стойност на дневния финансов отчет по служебен бон – разпечатка, в който е документиран фискален бон, регистриран чрез фискално касово устройство, за осъществена продажба в брой на определена стойност. Посочените въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като са обусловили правните изводи на въззивния съд.
Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По релевантните за настоящия спор правни въпроси не е налице задължителна практика на ВКС.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като посочените по-горе правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата – решение № 525/26.03.2002г. по гр. д. № 1308/2001г., ВКС, V г. о. и др.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59/27.02.2009г. по в. гр. д. № 408/2008г. на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора „Щ” Е. , с. М., район Нови Искър в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 86,16 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.