Р Е Ш Е Н И Е
№ 821
София,10.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1893 / 2008г. по описа на ВКС
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК, вр. чл.218а ГПК /отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. Г. С. и Н. Р. С. срещу решение от 26.07.2007г. по гр.д. №98/2007г. на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлен иска им с правно основание чл.92 ЗЗД. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Недоволна от решението е останала й Т. Х. М. в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на неустойка. Моли решението да бъде отменено и да бъде уважен предявения от нея иск.
Ответниците Р. Н. П., В. Д. П., В. Г. З. и “П” Е. не вземат становище по жалбите.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото,намира следното:
По жалбата на П. и Н. С. .
Жалбата е частично основателна.
С обжалваното решение Бургаски окръжен съд, като е отменил решение от 01.08.2006г. по гр.д. №266/2005г. на Бургаски ОС, е осъдил Р. и В. П. да заплатят на П. и Н. С. сумата 1733,31лева, обезщетение за лошо изпълнени СМР, на Т. Х. сумата 1740,56 лева, обезщетение за вреди и на В. З. сумата 533,50лева, обезщетение за вреди. Със същото решение е отхвърлил предявените от П. и Н. С. искове срещу Р. и В. Д. за заплащане на неустойка за забава в размер на 15 100,15 лева за непредаване в срок на апартамент и за сумата 531,87 лева за непредаване в срок на офис. Отхвърлил е и предявените от Т. М. искове срещу Р. и В. П. за сумата 22 323,86 лева за непредаване в срок на жилищен етаж и магазин и за сумата 5175, 54 лева неустойка за непредаване в срок на апартамент.
За да отхвърли предявените искове съдът е приел за установено, че жалбоподателят П. С. е сключил договор с Р. и В. П. на 26.07.2000г. за довършване на обекти, придобити чрез закупено от Р. и В. П. право на строеж за същите на 26.07.2000г. с нот.акт №1/2000г. на нотариус при Бургаски РС, а именно апартамент на четвърти етаж, с избени помещения, в който е договорено заплащане на лихва в размер на ОЛП при неизпълнение на поетите задължения, като е постигнато съгласие, че работите ще се извършат за сметка на възложителите до 30.04.2001г. Прието е също така, че жалбоподателят П. С. , по време на брака си с Н. С. , е закупил на 26.11.2002г. в същия обект офис в груб строеж с нот.акт№20/2002г. на нотариус при Бургаски РС от Н. А. , чийто пълномощници са били Р. и В. П. . При тези данни съдът е приел, че претенцията на жалбоподателите П. и Н. С. за заплащане на неустойка за забавеното изпълнение на офиса е неоснователна, тъй като такава не е уговорена – последните са закупили готовия обект -офис от трето лице, а не от ответниците по жалба Р. и В. П. , който извод на съда е правилен. Съдът е приел и по отношение на претенцията им за неустойка за забавено изпълнение на апартамента и избените помещения, че самите възложителите са в забава, тъй като са заплатили за извършване на работите едва през месец юли 2001г., при уговорка само сума от 3 500 ЩД, като последна вноска, да бъде направено до 30.04.2001г. За останалите плащания е било договорено, че следва да се направят на три вноски до 31.12.2000г., а към този момент е била платена само сума от 14940 ЩД, вместо договорените 18 000 ЩД.становено е било, че с Протокол от 15.11.2002г. е констатирано, че обектът е изграден съобразно договореното, но с недостатъци, като същият е подписан от П. и Н. С. , Т. Х. и Р. и В. П. . При тези данни изводът на съда за неоснователност на претенцията за неустойка за забавено изпълнение на апартамента и избените помещения, е неправилен и не съответства на събраните по делото доказателства. Решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени в тази му част и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да съобрази доказателствата, сочещи че изпълнението по сключения между С договор за изработка на 26.07.2000г. е забавено, след като обектите са приети на 15.11.2002г. Ще следва с помощта на съдебно-икономическа експертиза да определи размера на дължимата се съобразно договора неустойка, като отчете и забавеното изпълнение на кредиторите С. , с оглед на факта, че кредиторовата забава не освобождава от отговорност за неизпълнението длъжниците П. . Ако съдът приеме, че и двете страни не са положили необходимата грижа за изпълнението на договора може само с оглед разпоредбата на чл. 83 ЗЗД да намали обезщетението.
По жалбата на Т. М.
Жалбата е частично основателна.
За да отхвърли исковете на тази жалбаподателка, съдът е приел за установено, че между Т, Д. и Д. Д. от една страна и Р. и В. П. от друга е сключен договор за групов строеж на 11.05.1999г. Последните приели да извършат изцяло строителството на жилищна сграда в гр. Б. в срок от 18м, като в т.12 от договора са предвидили заплащане по 10ДМ неустойка за всеки ден на забавено изпълнение.становено е било по делото, че съобразно договора за групов строеж от 11.05.1999г. Т. М. е следвало да придобие апартамент и магазин, като нейното участие в същия е само с парични средства в размер на 33 000 ЩД, тъй като тя не е съсобственик на терена, поради което на 10.05.1999г., с нот.акт №178/1999г. на нотариус при РС Бургас Р. и В. П. са й продали право на строеж на апартамент “А” на втори жилищен етаж и магазин, като е записано, че имуществените отношения помежду им ще се уредят съобразно договора за групов строеж, в който изрично е предвидено в т.12, че при забава на изпълнението над три месеца Р. и В. П. дължат на Т. М. неустойка по 10 ДМ за всеки просрочен ден. Последната обаче на 15.09.2000г. с нот.акт №86/2000г. на нотариус при Бургаски РС е закупила от Н. А. право на строеж на още един апартамент “В” също на втори жилищен етаж и избено помещение. При тези данни въззивният съд е приел, че на Т. М. не се дължи заплащане на неустойка за закупения втори апартамент “В” от Н. А. , тъй като такава не е уговорена с ответниците П, а и обекта е закупен като готов такъв от трето лице. Този извод на съда е правилен. По отношение на апартамент “А” и магазина, които тя е придобила по силата на закупено право на строеж на същите от П. , съдът е приел, че не и се следва неустойка в размер на основния лихвен процент, тъй като няма уговорена такава между страните. Този извод на съда е неправилен и не съответства на събраните по делото доказателства. Решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени в тази му част и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да съобрази доказателствата, сочещи че изпълнението по сключения между М договор за групов строеж на 11.05.1999г., към който препраща и договор от 15.09.2000г., сключен с нот.акт №86/2000г. на нотариус при Бургаски РС, е забавено и съдът е този, който с помощта и на вещо лице е следвало да определи какъв е размера на дължимата се за това, договорена между страните неустойка. Доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на неустойката, следва да се счете, че страните са свободни сами да изберат този начин – като глобална сума или като част (най-често процент) от главното задължение, както и да преценят дали плащането й да бъде еднократно или с периодично изпълнения. Съдът може само с оглед разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗЗД ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
С оглед на така установените обстоятелства по делото и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 26.07.2007г. по гр.д. №98/2007г. на Бургаски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлена иска на П. и Н. С. срещу Р. и В. П. за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на договор от 26.07.2000г. за довършване на обекти, придобити чрез закупено от Р. и В. П. право на строеж за същите на 26.07.2000г. с нот.акт №1/2000г. на нотариус при Бургаски РС, както и иска на Т. М. срещу Р. и В. П. за заплащане на неустойка по договор от 15.09.2000г., сключен с нот.акт №86/2000г. на нотариус при Бургаски РС и договор от 11.05.1999г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената му част.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: