2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
София,25.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1750 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А.“, представлявана от директора Г. К., чрез юрк. Г. П., против решение № 42 от 4 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 497/2017 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 16401 от 19 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 13560/2016 г. по описа на районния съд в [населено място], с което са уважени предявените от В. П. Т., с адрес в [населено място], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 446/11.01.2016 г. на директора на А.“ уволнение на Т. и възстановяването ? на работа на заеманата преди уволнението длъжност, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Т. общо сумата от 3029,60 лева обезщетение за оставането ? без работа за периода 11.01.-11.07.2016 г. поради уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 10.03.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че при работодателя е извършена структурна промяна, като числеността на администрацията е запазена, закрити са митническите учреждения към М. С. и са създадени нови митнически учреждения със същата териториална компетентност към митниците Б. и П., които митници поемат централизирано функциите на закритите митнически учреждения от М. С.. Възразява се срещу извода на въззивния съд, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор преди да пристъпи към уволнението на ищцата. В случая е била съкратена единствената щатна длъжност, заемана от ищцата, поради което е налице съкращаване на длъжността, а не на щата, и подбор не може да бъде извършен. Излагат се съображения, че длъжността е запазена в други самостоятелно обособени структури на предприятието, които освен това се намират и извън населеното място, в което ищцата е полагала труд, от което следва, че за работодателя не е съществувало задължение за извършване на подбор. В приложение към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, за които се сочи че са обусловили изхода на делото, разрешени са от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата В. П. Т., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. К., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.
С обжалваното въззивно решение се приема, че при уволнението на Т. е налице съкращаване на щата, а в заповедта, с която е извършено същото, се съдържа точно посочване на правното основание по КТ, на което се прекратява трудовото ? правоотношение. Изложени са съображения, че наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в процесния случай е налице, тъй като съгласно чл. 6, т. 5, т. 6 и т. 10 от Закона за митниците, директорът на А.“ разполага с правомощия да утвърждава длъжностни разписания. Съобразено е, че е утвърдено щатно разписание от 11.01.2016 г., според което отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“ е преминал в М. П., а щатната длъжност „специалист контрольор“, заемана от Т., не съществува в М. С.. Същата длъжност е запазена в звено „ИМР–ГКПП” З., която е съществувала и в щатното разписание от 08.01.2016 г. Счетено е, че не е налице закриване на предприятието или закриване на част от предприятието, доколкото отделните звена от закритата М. С. преминават към митници Б. и П.. В случая при преминаването на дейността на отдел ППТРР от М. С. в М. П. съществува още една щатна бройка за длъжността „специалист контрольор“ със същия код по НКПД и същите длъжностни функции, затова работодателят е имал задължението да упражни субективното си право на подбор между Т. и заемащия същата длъжност работник по трудово правоотношение в звено „ИМР-ГКПП З.“. Доколкото такъв не е извършен преди прекратяването на трудовото правоотношение, същото е опорочило уволнението ?. По съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, се приема, че той е основателен до размера от 3029,60 лева, като за целта е определено възнаграждение в размер на 725,60 лева като база за изчисляване на обезщетението при съобразяване на елементите от работната заплата с постоянен характер и даденото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. С оглед извода на въззивния съд за основателността на исковете за отмяна на уволнението, е уважено възражението на работодателя за прихващане на заплатената от него на Т. сума по чл. 220, ал. 1 КТ, тъй като основанието за изплащането ? е отпаднало с отмяната на уволнението.
Касаторът обосновава искането си за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с довод за дадено от съда разрешение по въпроса длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности (с идентични наименования) в различни обособени структурни образувания при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено, в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 239 по гр.д. № 1763/2015 г., III г.о.; решение № 179 по гр.д. № 5408/2014 г., III г.о.; решение № 178 по гр.д. № 844/2015 г., III г.о.; решение № 187 по гр.д. № 4168/2014 г., IV г.о.; решение № 6 по гр.д. № 3655/2013 г., IV г.о.; решение № 51 по гр.д. № 3726/2013 г., IV г.о.; решение № 306 по гр.д. № 1851/2013 г., IV г.о.; решение № 290 по гр.д. № 882/2011 г., IV г.о.; решение № 329 по гр.д. № 1073/2010 г., IV г.о. Въпросът е обусловил изхода на спора, поради което се налага касационното обжалване да се допусне, за да се провери твърдението за противоречие с практиката на ВКС.
Не може да бъде даден отговор в производството по чл. 290 ГПК на втория от поставените въпроси дали различните отдели в териториалното митническо управление, както и митнически пунктове и бюра в една митница представляват обособено структурно звено. Преценката за самостоятелната обособеност на примерно посочените звена е всякога конкретна и се основава на приложението на възприетите в практиката организационно-управленски, финансово-икономически, териториален и функционален критерии спрямо установената структура на Агенция „Митници“ в дадения момент, към който се извършва контрола за законосъобразност на уволнението. Тази преценка не може да бъде отнапред извършена по начин, целящ уеднаквяване на съдебната практика по сходни казуси, тъй като в отделните хипотези приложението на изброените критерии може да доведе до различен извод за обособеността на митническите пунктове и бюра, включително според възложените на тези звена функции съотнесени към конкретната трудова функция на уволненото лице.
Посочените два въпроса са заявени от касатора и като такива, обосноваващи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тъй като касационното обжалване се допуска по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по първия въпрос не се налага обжалването да се допусне поради значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, след като е установена практика на ВКС по въпроса, а вторият въпрос не изпълва общото основание за допускане на касационното обжалване, поради което и по него допълнителното основание по т. 3 не може да се приложи.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 140,60 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 4 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 497/2017 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора А.“ в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационни съд държавна такса от 140,60 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: