3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
С., 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 104/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 241 от 04.12.2011 г. по т.д. № 393/ 2011 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 22 от 26.04.2011 г. по т.д.№ 273/ 2010 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 33 496.54 лв. – стойност на разходи за извършени СМР в нает обект – столова база -обособена част от административно – производствена сграда на [улица], със законната лихва от 28.10.2010 г., и в тази част искът е уважен, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят развива подробни съображения за допуснати от въззивния съд нарушения, подкрепени с посочена съдебна практика по наемни правоотношения и по чл. 59 ЗЗД. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК, което обосновава с довода, че точното прилагане на закона по настоящото дело, има значение не само за страните по делото, но и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който съответно е уважен, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора, от сочените нарушения, допуснати от съда и от цитираната съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Независимо от това, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което жалбоподателят обосновава с довода, че точното прилагане на закона по настоящото дело, има значение не само за страните по делото, но и за развитие на правото. Дали решението е правилно за страните (за жалбоподателя) – това е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
С оглед изложеното жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 2519 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 241 от 04.12.2011 г. по т.д. № 393/ 2011 г. на Варненски апелативен съд в посочената част.
ОСЪЖДА “ Водоснабдяване и канализация” – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 2519 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: