О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
София, 29.07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и седми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1707 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпили са касационна жалба от Й. П. Г. и А. Й. Г., и двамата от гр. С., чрез пълномощника им адв. С от АК-София и насрещна касационна жалба от „Втора специализирана а. болница за активно лечение – Ш. ” /ВСАГБАЛ – Ш. / ЕАД гр. С., представлявано от изпълнителния директор д-р И, чрез пълномощника адв. Г от АК-София, против въззивно решение № 1* от 23.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 758 по описа за 2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І с-в, с което е отменено изцяло решение № 113 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 2773/1995 г. на Софийския градски съд, І ГО, 7 с-в. С първоинстанционното решение са уважени субективно съединените искове, предявени от Й. П. Г. лично и като законен представител на сина си А. Й. Г., срещу „В” ЕАД, с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумите от 20 000 лв. за първия ищец, представляваща частично предявен иск от общия размер от 1 000 000 лв. и 70 000 лв. за втория ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане – причинена смърт на тяхната съпруга и майка А на 31.12.1989 г. от служители на ответника, като е отхвърлен този иск над уважената част до пълния предявен размер от 1 000 000 лв., присъдени са и законни лихви върху уважените главници, считано от 08.06.1995 г., датата на предявяването на исковата молба, до окончателното им изплащане. С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на първия ищец сумата 300 лв., а на втория ищец сумата 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, като исковете до пълните предявени размери са отхвърлени. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищците законно лихва върху главниците, считано от 31.12.1992 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК адв. С, пълномощник на жалбоподателите Й. П. Г. и А. Й. Г. твърди, че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси, обуславящи изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, както и същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с тези твърдения са представени решение № 375 от 12.03.1957 г. по гр.д. № 1628/1957 г. на І ГО на ВС, решение № 3* от 25.12.1972 г. по гр.д. № 2364/1972 г. на І ГО на ВС, решение № 271 от 29.09.1992 г. по н.д. № 221/1992 г. на ІІІ НО на ВС и решение № 1* от 04.06.1982 г. по гр.д. № 1080/1982 г. на І ГО на ВС. Предвид обстоятелството, че са представени решения на ВС, а не ППВС или ТР на ВКС се касае до основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изведени са следните правни въпроси, значими за изхода на делото:
– към кой момент следва да бъде определен размерът на дължимото обезщетение, произтичащо от непозволено увреждане, към момента на деликта или на постановяване на решението;
– настъпва ли в хода на процеса погасителна давност по отношение на увеличението на иска по размер;
– при спряно гражданско производство до приключването на наказателен процес, тече ли давност по отношение на увеличения впоследствие размер на иска.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят „В” ЕАД, чрез пълномощника си адв. Г твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, значими за изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Изведени са правните въпроси, значими за изхода на делото, а именно:
– следва ли въззивният съд да се произнася по незаявени от жалбоподателя основания за отмяна на първоинстанционото решение, както и по по искове, непредявени от ищеца;
– прекъсва ли, респ. спира ли давността, предявен, но недопуснат до разглеждане граждански иск в наказателното производство;
– съгласно разпоредбите на ГПК/отм./ допустимо ли е възражение за погасителна давност в производството пред въззивния съд.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят посочва и прилага следните решения: решение № 1* от 08.04.1982 г. по гр.д. № 615/1982 г. на І ГО на ВС, решение № 776 от 15.06.1992 г. по гр.д. № 412/1992 г. на ІV ГО на ВС, решение № 620 от 25.06.1993 г. по гр. д. № 211/1993 г. на І ГО на ВС, решение № 1* от 23.11.2001 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 1* от 31.07.2003 г. по гр.д. № 1286/2002 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 445 от 16.05.2005 г. по гр.д. № 738/2004 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 452 от 20.05.2005 г. по т.д. № 748/2004 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 610 от 09.12.2008 г. по т.д. № 391/2008 г. на І ТО на ВКС, тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, решение № 732 от 30.10.2007 г. по н.д. № 354/2007 г. на ІІІ НО на ВКС, решение № 412 от 17.10.2008 г. по н.д. № 460/2008 г. на ІІІ НО на ВКС и тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба на ищците, „В” ЕАД, чрез пълномощника си адв. Г, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Й. П. Г. и А. Й. Г., както и за липса на основанията за допускането й до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба на „В” ЕАД, Й. П. Г. и А. Й. Г., не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразяват становище по насрещната касационна жалба, както и по основанията за допускане до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационните жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове с обжалваем интерес над 1000 лв. и са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси от материалноправно и процесуалноправно естество, както в касационната жалба от ищците, така и в насрещната касационна жалба на ответната болница, са обусловили крайното решение на съда, част от тях са решени са в противоречие с практиката на ВКС, предвид цитираното ТР №5/2006 г. на ВКС, част са решавани са противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторите – ищци са освободени от заплащане на държавни такси по делото.
Касаторът ответник следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 115,60 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1* от 23.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 758 по описа за 2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І с-в.
УКАЗВА на касатора по насрещната касационна жалба „Втора специализирана а. болница за активно лечение – Ш. ” ЕАД гр. С., в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 115,60 лв., като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: