2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 14.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1319 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. С., чрез процесуалния му представител адв. Е. К., против въззивното решение № 301 от 17 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 427 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 546 от 31 март 2010 г., постановено по гр.д. № 6263 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, защото по делото са приети безспорни доказателства относно наличието на техническа грешка при изписването на датата на извършването на нарушенията на трудовите задължения; в обжалваната заповед нарушението е индивидуализирано изцяло според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като единствено е допусната техническа грешка при изписване на датата; не е имало спор именно кое и единствено действие е обусловило търсената дисциплинарна отговорност и на ищеца му е станало ясно за какво е наказан, поради което допуснатата грешка при изписването на датата на нарушението не е съществена и не води до незаконосъобразност на заповедта; тълкуването на съда, че грешката може да се отстрани само до предявяване на иска по чл. 357 КТ, не отговаря на духа на закона. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото относно формалните основания, при които съдилищата отменят заповед за дисциплинарно наказание предвид обективираните в съдържанието й изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и по процесуалната възможност за доказване наличието на фактическа грешка по време на висящия процес за законосъобразността на заповедта. Представя се решение № 651 по гр.д. № 3265 за 2008 г. на ІІІ ГО.
Ответникът М. И. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. С., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че работодателят е доказал изпълнението на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ; по съдържание процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, но следва да се отмени, защото е безспорно, че на сочената в заповедта дата ищецът не е бил на работа, поради което не е могъл да извърши сочените в нея нарушения на трудовата дисциплина, а моментът на извършване на нарушението е задължителен елемент от съдържанието на заповедта и е от съществено значение за индивидуализацията на нарушението; крайният срок, до който работодателят може да променя заповедта, е до предявяването на иска пред съда, а в случая промяната е сторена в хода на съдебното производство.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставения материалноправен въпрос, който е уточнен от страна на касатора и конкретизиран от настоящия състав: може ли техническа грешка при изписване на датата на осъществяване на дисциплинарното нарушение да доведе до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предвид критериите на закона относно съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Макар касаторът да сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, то представеното от него задължително решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, води до извода, че всъщност се претендира основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
К. съд приема, че не следва да се допусне касационното обжалване на атакуваното решение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос за процесуалната възможност за доказване наличието на фактическа грешка по време на висящия процес на законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Това е така, тъй като обуславящ изхода на спора извод в това отношение не е сторен от съда. Точният прочит на съдебните мотиви сочи, че са излагани съображения по възможността на работодателя да променя заповедта за дисциплинарно наказание до и в хода на съдебния процес, но въпрос в тази връзка не е зададен от касатора.
За касационното разглеждане на делото касаторът дължи 40 лева държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 301 от 17 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 427 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. С., в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена държавна такса от 40 лева по сметката на съда за касационното обжалване на делото, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателство за заплатена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: