Р Е Ш Е Н И Е
№ 825
гр.София 06.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1854 по описа за 2008г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е § 2 от ПЗР на ГПК вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Ю. против решение от 10.10.07г.по гр.дело № 527/07г.на Кюстендилския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 450/15.06.07г.по гр.дело № 1753/06г.на Дупнишкия районен съд.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– чл.218 б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Ответницата по касационната жалба Ц. П. И. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
Предявен е иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна,че страните са съсобственици с равни права на процесния имот,представляващ УПИ ХХІ-860 кв.71 по регулационния план на гр. К. от 1987г.,застроен с двуетажна масивна жилищна сграда,гараж,лятна кухня и стопански постройки. Първият етаж от сградата се ползва от ответника,а вторият – от ищцата. Разпределението на ползването на дворното място и на зимничните помещения от сутеренния етаж е извършено въз основа на предложението на съдебно-техническата експертиза по вариант трети.
Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на решението е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правните изводи съответстват на действителното правно положение по спора. При условията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти,като е направил свои преки,непосредствени изводи относно доказателствената им стойност,използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото,извършени от първата инстанция.
По силата на чл.32 от ЗС ,когато общият имот принадлежи на съсобственици с равни права,начинът на използването му се определя по тяхно общо съгласие. Ако такова съгласие не може да бъде постигнато,спорът за ползването на общата вещ се решава от съда по искане на някой от съсобствениците. Решението на съда за разпределение на ползването замества решението на съсобствениците за управлението на съсобствения имот. Тъй като се касае за мерки по управлението на общата вещ ,те могат да се постановят само с оглед на съществуващото положение. В разглеждания случай правилно въззивният съд е възприел третият вариант,предложен от вещото лице в допълнителното заключение,за разпределение на дворното място като най-целесъобразен,тъй като с него са зачетени в пълна степен притежаваните от съсобствениците права – предоставеното за ползване на всеки от тях място е с най-голяма площ -391 кв.м. и с най-малка площ за общо ползване в сравнение с останалите два варианта. Правилно е прието,че първият вариант на разпределение,който се поддържа от касатора, е по-неудачен,тъй като има неравнопоставеност при служене с общата вещ- в площта за ползване от ищцата са включени и двете стопански постройки. Правилно зимничните помещения от сутеренния етаж са разпределени за ползване по вариант трети от допълнителното заключение на вещото лице. Този вариант е съобразен с правата на страните,като на всяка една от тях е предоставено ползването на по две помещения. Неоснователно е оплакването в касационната жалба,че съдът не е съобразил,че ищцата ползва таванското помещение. Правилно е преценено,че това обстоятелство е ирелевантно доколкото таванското помещение не е предмет на разпределение. Доводът,че страните са се договорили относно ползването на зимничните помещения,е неоснователен,тъй като не е подкрепен от доказателствата по делото.
Тъй като не са допуснати нарушения,водещи до отмяна на основание чл.218б ал.1 б„в” от ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение,а обжалваното решение – да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.218ж ал.1 от ГПК/отм/,Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.10.07г.,постановено по гр.дело № 527/07г.на Кюстендилския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.