ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 826
гр. София, 03.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 971 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Б. С., Б. Б. С., Н. Т. П. , И. В. С. и С. В. С. срещу решение от 15.01.2009 г. по гр. д. № 3597/07 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация ОСЗ “О” гр. С., Р. д. по г. гр. С. и Д. г. с. гр. С. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение от 26.09.2007 г. по гр. д. № 23828/06 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявените от С. С. , Б. С. , Н. П. , И. С. и С. С. искове по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост върху гори в землището на с. В.. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по въпроса за доказателствата установяващи правото на собственост по смисъла на чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. С оглед приетото в решение на КС №4/09 г., решаването на всеки правен въпрос който е от значение за изхода по конкретно дело, независимо от това дали има принципно значение за правото, е основание за допустимост на касационно обжалване, ако са налице някои от останалите критерии за неговото допускане.
Посоченият от касатора специфичен въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че с представеното доказателство, копие от партидата на С. М. по емлячен регистър от 1948 г., ищците не са доказали, че процесните гори са били собственост на техния наследодател. Вписването на г. в емлячния регистър, според съда, не е достатъчно за установяване правото на собственост. Обобщено, в посочените от касатора решения от 10.12.2007 г. по гр. д. № 11823/07 г. и от 28.12.2007 г. по гр. д. № 11845/07 г. на СРС е прието, че записването в емлячните регистри е годно доказателство, установяващо правото на собственост на ищците по конкретните дела.
С оглед на посочената съдебна практика следва да се приеме, че въпросът за доказателствената стойност на записа в емлячния регистър е съществен за изхода на спора, тъй като засяга правото на възстановяване на процесните гори. Тъй като въпросът за доказателствата с които се доказва право на собственост на г. е решаван по различен начин, налице е основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2009 г. по гр. д. № 3597/07 г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: