Р Е Ш Е Н И Е
№ 828
София, 12.01. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на четвърти ноември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1403 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Б. от гр. Д. срещу въззивно решение № 413 от 7.01.2008 г. по гр.д. № 138/2007 год. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 274 от 10.01.2007 г. по гр.д. № 261/2005 г. на Д. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. лесничейство гр. Д. срещу С. Х. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС и вместо него е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на С. Х. Б., че Държавата е собственик на имот № 2* с площ от 1 дка в м. “И” и на имот № 2* с площ от 12 дка в м. “Д”, и двата в землището на гр. Д. и Б. е осъден да предаде на Д. лесничейство гр. Д. владението на тези имоти. Поддържа се, че решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”б” и “в” ГПК /отм./. 413 от 7.01.2008 г. по гр.д. № 138/2007 год. на Смолянския окръжен съд.
О. страна Д. горско стопанство Д. в писмения отговор изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.
Д. а. по г. и Министерство на р. р. и благоустройството не изразяват становище по жалбата.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Д. лесничейство, гр. Д., чийто правоприемник по силата на § 81 от ПЗР на ЗИД на ЗГ е Д. горско стопанство Д. е предявило срещу С. Х. Б. иск за признаване на установено, че държавата е собственик на следните недвижими имоти, част от Д. горски фонд, а именно: имот № 2* с площ от 1 дка в м. “И” и имот № 2* с площ от 12 дка в м. “Д”, и двата в землището на гр. Д. и осъждане на ответника да предаде владението им, на основание чл.108 ЗС. Девинският районен съд е отхвърлил ревандикационния иск, като е приел, че посочените имоти са били възстановени на наследници на Х. М. Б. с решение на ПК от 10.05.2001 г. Смолянският окръжен съд е отменил това решение и е уважил предавеният иск по чл.108 ЗС, като е признал за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на процесните имоти и го е осъдил да предаде на Д. лесничейство гр. Д. владението им. За да постанови този резултат въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол върху административния акт, легитимиращ ответника като собственик на процесните горски имоти, като е приел, че това решение е материално незаконосъобразно, тъй като не са били налице изискванията на специалния закон за реституирането им-ЗВСГЗГФ.становено е по делото, че по заявление на ответника, жалбоподател в настоящото производство, като наследник на Х. М. Б. с решение № 158 от 10.05.2001 г. ПК Д. въз основа и на протоколно решение на О. комисия по чл.14, ал.3 ЗВСГЗГФ, му е възстановила правото на собственост върху процесните земи и същият е бил въведен във владение с протокол № 21 от 29.05.2001 г.
Въззивният съд обосновано и законосъобразно е приел, че О. комисия по чл.14, ал. 3 ЗВСГЗГФ не е изпълнила надлежно предвидената законова процедура. Със заповед на Министъра на земеделието, г. и аграрната реформа № Р* от 25.10.1999 г. е определен съставът на тази комисия за Смолянска обл. Като представител на Д. лесничейство е включен инж. Я, а участвалото при вземане на протоколно решение от 30.08.2000 г. е С. П. , който го е подписал, поради което това решение се явява постановено от незаконен състав. Решението на Обласната комисия по чл.14, ал.3 ЗВСГЗГФ, както и последващото решение на ПК Д. от 10.05.2001 г. е постановено в нарушение на чл.3, ал.1 ЗВСГЗГФ, тъй като процесните гори не са били одържавени по законите, изброени в чл.2, ал.1 на този закон. Процесните гори винаги са били държавни с яйлашки произход и за тях е неприложим ЗВСГЗГФ, в който смисъл са и приетите по делото заключения по назначените специализирани лесотехнически експертизи. В този смисъл е и особеното мнение изразено от членът на комисията инж. С. Законосъобразен е изводът на въззвия съд, че с решението на ПК Д. е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.5 ЗВСГЗГФ, според която възстановяването на собствеността върху гори, за които заявителят няма писмени доказателства за собственост, става в границите на частните гори и земи за територията на съответното землище, определени с Постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти по чл.20 от Закона за г. , или други налични документи, или картен материал, като в случая нямало определени по съответния ред граници на частните гори в землището на Д. , нито имало други налични документи или картен материал, от които може да се направи обоснован извод, че в това землище е имало частни гори.становено е също така от събраните по делото доказателства, че процесните имоти не са били земеделски, не са и земеделски земи в горския фонд, а още към 1922 г. са били записани като държавна собственост, върху която е имало учредено право на ползване върху т.нар. “яйлаци”, което право на ползване съгл. § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ не се възстановява. При това положение и при липса на доказателства наследодателят на жалбоподателя- Х. Б. да е бил собственик на процесните имоти и при установено владение от страна на жалбоподателя, правилно въззивният съд е уважил предявеният ревандикационен иск.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че постановеното решение било недопустимо, тъй като въззивният съд не е имал право да преценява законосъобразността на решението на ПК Д. Доводът се обосновава с обстоятелството, че същото било издадено от един държавен орган и друг държавен орган нямал право да го оспорва. Правото на собственост на жалбоподателя е оспорено от ищеца и въззивият съд се е произнесъл по него, извършвайки косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. Вярно е, че по силата на това решение бившите собственици, респ.техните наследници се легитимират като собственици на процесните гори. В административното производсто по ЗВСГЗГФ не е участвалата държавата като страна, поради което не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението на поземлената комисия и единственият начин за защита правата на държавата, които са засегнати от този административен акт е бил в гражданския процес. За да не се лишат лицата, които не са били страни в административното производство от възможност за защита на правата им в т.4 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. ОСГК на ВКС прие, че в гражданското производство съдът може по възражение на една от страните по делото, без изрично да отменя административния акт за реституция на имота, да прецени неговата действителност, така и неговата материална законосъобразност. В настоящото производство държавата е предявила иска за собственост, като е поддържала, че не са били налице изискванията за допустимост на реституцията при хипотезите на чл.1-3 ЗВСГЗГФ, при което ответникът е бил длъжен да установи правото си на собственост върху процесните имоти, респ. правото на наследодателя му, каквото доказване в случая не е проведено. Косвеният съдебен контрол е бил допустим в случая, поради което правилно въззивният съд е приел, че ответникът като владеещ несобственик е бил без правно основание в процесните имоти и затова искът на държавата чрез Д. лесничейство гр. Д. като основателен и доказан е бил уважен.
Предвид изложеното решението на въззивния съд е правилно, а оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Жалбоподателят не е доказал, че е собственик на процесните имоти описани в решението на ПК Д. и затова правилно е осъден да предаде владението им.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.64 ГПК /отм./ на Д. горско стопанство- Д. следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв.- адв. възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение 413 от 7.01.2008 г. по гр.д. № 138/2007 год. на Смолянския окръжен съд.
Осъжда С. Х. Б. от гр. Д., ул.” Люляк” № 24 да заплати на Д. горско стопанство- Д. направените разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/лв.
Председател :
Ч. :
Ч. :