О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София 18.06.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3020/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ф. „З. ф.”, [населено място], подадена от пълномощника и адвокат О. В., срещу въззивно решение от 06.01.2014 г. по гр. дело №7203/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 21.12.2009 г. по гр. дело №25167/2008 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу М. Т. К. искове за сумата 5 459.45 лв., дължима по договор за заем от 22.07.2004 г. и за сумата 1 260.17 лв. – договорна лихва за периода 21.05.2005 г. – 25.08.2008 г. Въззивният съд е приел, че на 22.07.2004 год. ф. „З. ф.” е постигнла съгласие с К. И. Г. да и предостави заем в размер до равностойността на 2791 евро. Договорът е подписан от ответницата М. Т. К., която се е задължила на основание чл. 101 във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД да отговаря солидарно със заемополучателя за изпълнение на задължението за погасяване на заема. Предявените искове срещу ответницата за връщане на заемоподобно предоставена сума от ищеца на трето лице заедно с възнаградителната лихва са неоснователни. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален. За възникването на облигационното отношение по такъв договор същественият отличителен белег се явява реалното предаване на сумата, от който момент се поражда задължението на заемополучателя за връщането и. Действително, предаването в собственост на парите или другите заместими вещи може да бъде извършено и косвено, като например когато парите са депозирани за сметка на заемополучателя у трето лице, или когато заемополучателят задържа една сума, която вече е имал или получил на друго основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето лице по нареждане на длъжника за погасяване на негово валидно възникнало задължение, както се твърди в настоящия случай. В хипотезите и на косвен заем обаче задължението за заемополучателя да върне полученото възниква от момента на плащането. При подписване на договора от 22.07.2004 г. от страна на ответницата като солидарен длъжник, заемът все още не е бил предоставен. Съглашението между ищеца и ответницата, съдържащо се в пункт 11 от договора от 22.07.2004 г., обективира встъпване в дълг. Според чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. В резултат на встъпването кредиторът придобива право да търси дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице, които отговарят солидарно. Съглашението за встъпване в дълг не е сделка, за която е предвидена определена форма. За нейната действителност обаче законът предпоставя наличие на валидно съществуващо облигационно отношение, в изпълнение на задълженията по което се прави встъпването при безспорно установен размер на дълга. В случая такова отношение по договор за заем между ищеца и третото за делото лице К. И. Г. не е съществувало към момента на встъпването, тъй като заемът все още не е бил предоставен. Към този момент не е бил определен и размерът на бъдещия дълг, видно от използваната от страните формулировка „до равностойността на 2791 евро”. Поради липсата на определен дълг, в който да встъпи ответницата, това съглашение не е породило действие. Ето защо, същата не се явява солидарно отговорна по договора за заем, от който според твърденията в исковата молба произтичат спорните права за ищеца.
Ответницата по касационната жалба М. Т. К., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това дали възниква валидно солидарно задължение, когато трето лице се задължи да встъпи в бъдещ дълг по договор, в които размерът на поетите задължения е определен до максималния му размер и дали следва да да се приеме, че задължението е определено ако е посочен максималният му размер. Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представено е решение №52 от 10.09.2010 г. по т. дело №63/2009 г. на ВКС, II т.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 06.01.2014 г. по гр. дело №7203/2012 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 134.39 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.01.2014 г. по гр. дело №7203/2012 г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на ф. „З. ф.”, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 134.39 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.