3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 09.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 480 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З.”Наша земя” срещу Решение № 95 от 27.10.2014 год. по т.д.№ 223/2014 год. на Бургаския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 19 от 26.05.2014 год. по т.д.№ 755/2012 год. на Бургаския окръжен съд с което на основание чл.236 ал.2 ЗЗД дружеството е било осъдено да заплати на Кооперацията сумата 80000 лв., обезщетение за държането на земеделска техника, инвентар и стопански сгради, след изтичане срока на наемния договор. За да отмени първоинстанционния акт и отхвърли иска, съставът на БАС е приел, че обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД се определя на базата на претърпени вреди и пропуснати ползи, а реалното им и сигурно настъпване не е доказано.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпросите: 1./ Каква е базата за определяне на обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД за времето през което продължава държането на имота, въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на наемния договор и до връщането на вещта?; 2./ Следва ли наемодателят да доказва размера на действително претърпените вреди или пропуснати ползи, когато претендира обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД в размер по-малък или равен на уговорения между страните наем по прекратения договор?
Позовава се на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: Има ли наемодателят право на обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД в случаите в които вместо да му бъдат върнати вещите след прекратяване на наемния договор, той е получил равностойността им, определена от ЧСИ по реда на чл.521 ал.2 ГПК?
Становището на настоящата съдебна инстанция е, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочените въпроси, поради обстоятелствата, че с Решение № 146 от 01.12.2010 год. по т.д. № 934/2009 год. на ВКС-ТК, II т.о., Решение № 769 от 17.06.2011 год. по гр.д. № 1332/2010 год. на ВКС-ГК, III г.о., Решение № 230 от 18.06.2014г. по гр.д. № 6874/2013 год. на ВКС-ГК, IV г.о., Решение № 173 от 22.03.2013г. по т.д. № 939/2011 год. на ВКС-ТК, I т.о., Решение № 422 от 21.05.2010 год. по гр.д. № 981/2009 год. на ВКС-ГК, III г.о., Решение № 391 от 26.05.2010 год. по гр.д. № 765/2009 год. на ВКС-ГК, II г.о., Решение № 144 от 17.05.2011 год. по гр.д. № 401/2010 год. на ВКС-ГК, IV г.о. и Решение № 88 от 28.07.2015 год. по т.д. № 264/2014 год. на ІІ т.о. постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя наемателят дължи обезщетение подлежащо на определяне на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на тази на отговорността за вреди. То се определя съобразно средния пазарен наем, като по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем.
Въпросът с който се свързва основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК действително има характеристиката на правен въпрос по смисъла на т.1 на цитираното Тълкувателно решение, но той няма качеството на обуславящ изхода на спора. Въззивният съд не е основал извода са ни факта, че е заплатена равностойността на вещите, като изрично е посочил, че това е станало след правно релевантния период.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 95 от 27.10.2014 год. по т.д.№ 223/2014 год. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора З.”Наша земя”, че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1600 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.