О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№83
София, 13.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3931 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Ч. и В. Г. Ч. чрез пълномощника им адвокат З. С. против решение № 1178 от 27.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1822 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 767 от 24.02.2017 г., поправено с решение № 3015 от 20.07.2017 г. и допълнено с решение № 1265 от 26.03.2018 г. по гр.д. № 16613/2015 г. на Районен съд-Варна в атакуваната му част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Р. П. Ч. и В. Г. Ч. срещу П. Г. Г., Г. П. Н. и Н. П. Н. отрицателен установителен иск за установяване, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** с площ от * кв.м., а по скица * кв.м. и за признаване за установено по предявения от Н. П. Н. насрещен отрицателен установителен иск, че Р. П. Ч. и В. Г. Ч. не са собственици на същия поземлен имот.
П. Г. Г., Г. П. Н. и Н. П. Н. са подали чрез пълномощниците си адвокат Д. П. и адвокат С. Р. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Р. П. Ч. и В. Г. Ч. се легитимират като собственици /с което са обосновали и правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск/ въз основа на договор за покупко-продажба с праводатели реституирани по ЗСПЗЗ собственици /с решение №75/04.06.1993г. на ПК-В. е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Г. П. върху лозе от 0.832 дка, находящ се в землището на В., м. С. Ж., имот № * от *-* г., заявен с пореден № * от заявление и установен с декларация по чл.12, ал.З ЗСПЗЗ/, като в плана за новообразуваните имоти на местността „А. мак“ имотът е отразен с № *.
Н. П. Н. се легитимира като съсобственик /с което е обосновал правния си интерес от предявяване на насрещния отрицателен установителен иск/ като наследник на П. Н. Г., на когото е предоставено право на ползване върху хавра от 600.00 кв. м., в [населено място], м. Б., при граници Хр. К. и Военно поделение /протокол № 9/26.07.1988 г. на ИК на ОНС-В. и удостоверение № 34/19.08.1988 г./, като е заплатена оценката от 31 800 лв. /удостоверение, издадено от [община], Кметство „Ч.“ на лист 98 от първоинстанционното дело/ и е издаден констативен нотариален акт № * от *** г. за собственост на лозе от 600 кв. м. ид. ч. от лозе, цялото с площ от 700 кв. м., находящо се в м. „К.“, землище В., имот с пл. № * по КП на СО „А. мак“ от 1989 г., като допълнително е заплатена сумата 2866.00 лв. за площ от 99 кв.м. на основание § 4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ.
Експертното заключение установява, че имот * е отразен в кадастралния план на ползвателите, изработен 1998-2000 г. и съвпада с имот № * по плана на новообразуваните имоти, както и с имот № * по кадастралния план от * г., както и че процесният имот попада с цялата си площ в признатия за възстановяване имот по реституционното решение и между него и този, описан в протокол № 9/26.07.1988 г. на ИК на ОНС-В. е налице съвпадение по местонахождение, приблизителна площ и една граница-военно поделение.
Въззивният съд е отчел, че с отговора по исковата молба и с насрещния иск се оспорва наличието на надлежно осъществена реституционна процедура, като е приел, че ответниците по исковата молба не са участвали в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и постановеното реституционно решение им е непротивопоставимо, с оглед на което ищците следва да докажат правата на своите праводатели, а по делото не е установено правото на собственост на праводателите на Р. П. Ч. и В. Г. Ч., независимо че е постановено решение за възстановяване на земята № 75/1993 г. Допълнително е изложил съображения, че с влязло в сила решение по гр.д. 6263/1994 г. на Районен съд-Варна със сила на присъдено нещо е прието за установено между Н. Г. и праводателя на Р. и В. Ч., а именно Д. М. Д., че последният не е собственик на процесния имот и следователно отхвърляйки претенцията на Д. Д., праводател на ищците по настоящето дело срещу П. Г., съдът е установил със сила на присъдено нещо, че праводателят на Ч. не е собственик на спорния имот, въз основа на сделка по нот.акт № */* година. Решението обвързва правоприемниците, поради което и Ч. са обвързани със силата на присъдено нещо по посоченото решение. А след като праводателят им не е бил собственик на процесния имот и те не са могли да придобият повече права от своя праводател.
Въззивният съд е счел, че ответниците по делото са установили по безспорен начин свои права – надлежно им е предоставено право на ползване върху земеделски земи, наличие на построена сграда до 1991 г. /показанията на свидетелите на ответника и експертното заключение/ и заплащане на стойността на земята. Приел е за неоснователно възражението на ищците Ч. за липса на идентичност между предоставения за ползване на П. Н. /праводател на ответниците по иска/ недвижим имот и процесния имот. Кредитирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, сочени от страна на ответниците, относно разположението на предоставения на праводателя на ответниците за ползване недвижим имот, неговата площ и граници и при анализа на заключението на вещото лице и останалите събрани по делото доказателства е счел за установена идентичността на предоставения за ползване имот и процесния, още повече, че от нот акт № */*** г. се установява,че съседен на процесния имот е имотът собственост на Г. Д. Г. – баща на П. Г., поради което и това се явява третата граница на имота. Именно с оглед и на този факт, вещото лице е уточнило, че претендирания от ответниците имот, попада в границите на процесния имот, т.е. е налице идентичност на имотите, въпреки, че вещото лице посочва , че е налице идентичност само по една, или две граници, но не отрича идентичността на имотите. Идентичността на имота,предоставен за ползване на праводателя на ответниците се установява и въз основа на представения по делото нот.акт № */* г., в който процесният имот е описан с три граници, като видно от заключението на вещото лице предоставения за ползване имот припокрива границите на ПИ *, което всъщност означава пълна идентичност. Без значение е обстоятелството, че номерата посочени в този нотариален акт и границите са по кадастралния план на ползвателите, след като този нотариален акт също е източник за информация относно идентичността на имота.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Р. П. Ч. и В. Г. Ч. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Считат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС:
– по Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. по т.д. № 9/2012 г. на ОСГК по въпроса: допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, по който ищецът се позовава на права по земеделска реституция, ответникът да противопоставя възражениея за материална незаконосъобразност на реституционното решение на ОСЗ извън своите противопоставими права за наличието на упражнено право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ;
– по Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК по въпроса: формира ли решението по негаторен иск сила на пресъдено нещо за признаване, респ. отричане правото на собственост на ищеца;
– по Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК по въпроса: в коя своя част съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо и формира ли се такава по установените в мотивите права, вкл. по преюдициално приетите правоотношения;
– по решение № 62 от 8.02.2013 г. по гр.д. № 621/2012 г., I г.о., решение № 62 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 4739/2008 г., IV г.о., решение № 1 от 31.01.2014 г. по гр.д. № 4495/2013 г., I г.о., решение № 22 от 3.02.2009 г. по гр.д. № 771/2008 г., II г.о. и решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 364/2009 г., I г.о. по въпроса: кои са критериите за индивидуализиране на поземления имот и при съвпадение на кои от тях даден имот може да се приеме за идентифициран.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по първите три поставени въпроса, които са относими към решаващите мотиви на съда и към изхода на делото, като е налице соченото противоречие с практиката на ВКС.
По четвъртия въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд не противоречат на сочената практиката на ВКС относно критериите за индивидуализиране на недвижим имот, а по същество доводите на касаторите изразяват несъгласие с извода, че е установена идентичност на предоставения за ползване и изкупения по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ имот.
Касаторите поставят и въпрос относно задължението на въззивния съд по чл.235, ал.2 ГПК като инстанция по същество да постанови решението си като обсъди всички относими и допустими доказателства в съвкупност с доводите и възраженията на страните, като основе решението си на установените от него факти и на закона и ако някое от доказателствата се приеме за недостоверно, то да се изложат мотиви за това. Въпросът не е обоснован с доводи, касаещи необсъждане на конкретно заявен довод или възражение или пък на събрано по делото доказателство, установяващо релевантни към спора факти, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел преценка допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск и съответно преценка допустимостта на постановеното по насрещния отрицателен установителен иск въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1178 от 27.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1822 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 92.35 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на настоящия състав при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: